Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 32021L1269

Делегирана директива (ЕС) 2021/1269 на Комисията от 21 април 2021 година за изменение на Делегирана директива (ЕС) 2017/593 по отношение на включването на факторите на устойчивост към задълженията във връзка с управлението на продуктите (текст от значение за ЕИП)

C/2021/2612

OB L 277, 2.8.2021, p. 137–140 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir_del/2021/1269/oj

2.8.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 277/137

ДЕЛЕГИРАНА ДИРЕКТИВА (ЕС) 2021/1269 НА КОМИСИЯТА

от 21 април 2021 година

за изменение на Делегирана директива (ЕС) 2017/593 по отношение на включването на факторите на устойчивост към задълженията във връзка с управлението на продуктите

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (1), и по-специално член 16, параграф 12 и член 24, параграф 13 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Преходът към нисковъглеродна, по-устойчива, ефективно използваща ресурсите кръгова икономика, в съответствие с целите за устойчиво развитие, е от възлово значение за осигуряването на дългосрочна конкурентоспособност на икономиката на Съюза. През 2016 г. Съюзът сключи Парижкото споразумение (2). В член 2, параграф 1, буква в) от това споразумение е заложена целта за по-решителни действия в отговор на изменението на климата, едно от които е мобилизиране на финансовите потоци за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие.

(2)

В отговор на това предизвикателство, през декември 2019 г. Комисията представи Европейския зелен пакт (3). Европейският зелен пакт е нова стратегия за растеж за превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, конкурентоспособна и ефективно използваща ресурсите икономика, която през 2050 г. вече няма да отделя нетни емисии на парникови газове и където икономическият растеж няма да зависи от ресурсното осигуряване. За постигането на тази цел инвеститорите се нуждаят от ясни послания за инвестициите си, така че да се избегне блокирането на активи и да се увеличи финансирането на устойчивото развитие.

(3)

През март 2018 г. Комисията публикува своя план за действие „Финансиране за устойчив растеж“ (4) с очертана амбициозна и мащабна стратегия за финансиране на устойчивото развитие. Сред заложените в плана цели е пренасочване на капиталовите потоци към инвестиции в устойчивото развитие, за да се постигне устойчив и приобщаващ икономически растеж.

(4)

Целесъобразно прилаган, планът за действие насърчава инвеститорското търсене на устойчиви инвестиции. Поради това е необходимо да се поясни, че факторите на устойчивост и целите във връзка с устойчивостта следва да се включат към изискванията във връзка с продуктовото управление, въведени с Делегирана директива (ЕС) 2017/593 на Комисията (5).

(5)

Инвестиционните посредници, които създават и разпространяват финансови инструменти, следва да взимат под внимание факторите на устойчивост при одобряването на всеки финансов инструмент и при останалите механизми за контрол и продуктово управление на такъв инструмент, когато той е предназначен за клиенти, търсещи финансови инструменти с профил, свързан с устойчивостта.

(6)

Целевият пазар следва да бъде детайлно очертан, поради което следва да е необходимо повече от едно общо изявление, че даден финансов инструмент има профил, свързан с устойчивостта. Инвестиционните посредници, които създават и разпространяват финансови инструменти, следва по-скоро да уточняват за коя група клиенти със специфични цели във връзка с устойчивостта е предназначен финансовият инструмент.

(7)

С цел да се осигури лесна достъпност на финансовите инструменти с фактори на устойчивост и за клиентите, които нямат цели във връзка с устойчивостта, от инвестиционните посредници не следва да се изисква да определят групите клиенти, за които, предвид техните потребности, особености и цели, финансовият инструмент с фактори на устойчивост е неподходящ.

(8)

Факторите на устойчивост на даден финансов инструмент следва да бъдат представени по прозрачен начин, така че разпространителите му да могат да предоставят съответната информация на своите клиенти или потенциални клиенти.

(9)

Поради това Делегирана директива (ЕС) 2017/593 следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Делегирана директива (ЕС) 2017/593

Делегирана директива (ЕС) 2017/593 се изменя, както следва:

(1)

В член 1 се добавя следният параграф 5:

„5.   „Фактори на устойчивост“ означава факторите на устойчивост по смисъла на член 2, точка 24 от Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета (*1).

(*1)  Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1).“;"

(2)

Член 9 се изменя, както следва:

а)

в параграф 9 първата алинея се заменя със следното:

„9.   Държавите членки изискват от инвестиционните посредници да определят достатъчно детайлно потенциалния целеви пазар за всеки финансов инструмент, както и за кои групи клиенти, предвид техните потребности, особености и цели, в т.ч. цели във връзка с устойчивостта, е подходящ финансовият инструмент. Като част от този процес инвестиционните посредници определят за кои групи клиенти, предвид техните потребности, особености и цели, финансовият инструмент не е подходящ, с изключение на финансовите инструменти, при които се обхващат фактори на устойчивост. Когато инвестиционните посредници си сътрудничат при създаването на финансов инструмент, за него не е нужно да се определя повече от един целеви пазар.“;

б)

параграф 11 се заменя със следното:

„11.   Държавите членки изискват от инвестиционните посредници да определят дали даден финансов инструмент е съобразен с установените потребности, особености и цели на клиентите от целевия пазар, в т.ч. като вземат предвид следните елементи:

а)

профилът риск/възвръщаемост на финансовия инструмент е съобразен с целевия пазар;

б)

факторите на устойчивост на финансовия инструмент, когато това е приложимо, са съобразени с целевия пазар;

в)

проектирането на характеристиките на финансовия инструмент се обуславя от ползата за клиента, а не от бизнес модел, който разчита на слаби резултати за клиента, за да бъде печеливш.“;

в)

в параграф 13 се добавя следната втора алинея:

„Факторите на устойчивост на финансовия инструмент се представят по прозрачен начин и предоставят на разпространителите му информацията, която им е необходима, за да взимат надлежно предвид евентуалните цели във връзка с устойчивостта на своите клиенти или потенциални клиенти.“;

г)

параграф 14 се заменя със следното:

„14.   Държавите членки изискват от инвестиционните посредници да преразглеждат редовно създаваните от тях финансови инструменти, като взимат предвид всяко събитие, което може съществено да повлияе на потенциалния риск за определения целеви пазар. Инвестиционните посредници проучват дали финансовият инструмент е съобразен с потребностите, особеностите и целите, в т.ч. целите във връзка с устойчивостта, на клиентите от целевия пазар и дали се разпространява на целевия пазар или достига до клиенти, за които, предвид техните потребности, особености и цели, е неподходящ.“;

(3)

Член 10 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2 първата алинея се заменя със следното:

„2.   Държавите членки изискват от инвестиционните посредници да разполагат с подходящи механизми за продуктово управление, така че продуктите и услугите, които възнамеряват да предложат или препоръчат, да са съобразени с потребностите, особеностите и целите, в т.ч. целите във връзка с устойчивостта, на клиентите от определения целеви пазар, а планираната стратегия за разпространение — да е подходяща за така определения целеви пазар. Инвестиционните посредници трябва да могат подходящо да установяват и проучват обстоятелствата и потребностите на клиентите, върху които възнамеряват да се концентрират, така че интересите на тези клиенти да не страдат в резултат на търговски или финансов натиск. Като част от този процес инвестиционните посредници определят за кои групи клиенти, предвид техните потребности, особености и цели, продуктът или услугата не са подходящи, с изключение на финансовите инструменти, при които се обхващат фактори на устойчивост.“;

б)

параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Държавите членки изискват от инвестиционните посредници да преразглеждат редовно предлаганите или препоръчваните от тях инвестиционни продукти, или предоставяните от тях услуги, като взимат предвид всяко събитие, което може съществено да повлияе на потенциалния риск за определения целеви пазар. Инвестиционните посредници преценяват като минимално изискване дали продуктът или услугата са съобразени с потребностите, особеностите и целите, в т.ч. целите във връзка с устойчивостта, на клиентите от определения целеви пазар и дали планираната стратегия за разпространение продължава да е подходяща. Посредниците преразглеждат целевия пазар и/или актуализират механизмите за продуктово управление, ако установят, че неправилно са определили целевия пазар за даден продукт или услуга, или че продуктът или услугата вече не са съобразени с определения целеви пазар — например ако поради пазарни промени продуктът е станал неликвиден или стойността му — силно променлива.“

Член 2

Транспониране

1.   Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 21 август 2022 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби от 22 ноември 2022 г.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 21 април 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN

(1)  ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349.

(2)  Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета от 5 октомври 2016 г. за сключване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 1).

(3)  COM(2019) 640 final.

(4)  COM(2018) 97 final.

(5)  Делегирана директива (ЕС) 2017/593 на Комисията от 7 април 2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на защитата на финансовите инструменти и паричните средства, принадлежащи на клиенти, задълженията за управление на продукти и правилата, приложими към предоставянето или получаването на такси, комисиони или други парични или непарични облаги (ОВ L 87, 31.3.2017 г., стр. 500).

Top