(1)

От септември 2021 г. насам се наблюдават много високи цени на пазарите на електроенергия. Както бе посочено от Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), създадена с Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета (1), в нейната окончателна оценка на структурата на пазара на едро на електроенергия в Съюза през април 2022 г., това се дължи главно на високата цена на газа, който се използва като суровина за производството на електроенергия. Газовите електроцентрали често са необходими за задоволяване на търсенето на електроенергия, когато то е най-високото през деня или когато количествата електроенергия, произведена чрез други технологии, като например ядрени, водноелектрически или различни възобновяеми енергийни източници, не са достатъчни за покриване на търсенето. Ескалацията на агресивната война на Русия срещу Украйна, която е договаряща страна по Договора за създаване на Енергийна общност (2), от февруари 2022 г. насам доведе до чувствително намаляване на доставките на газ. Агресивната война на Русия срещу Украйна предизвика също така несигурност по отношение на доставките на други суровини, като например каменни въглища и суров нефт, използвани от инсталации за производство на електроенергия. Това доведе до значителни допълнителни увеличения и нестабилност на цената на електроенергията.

(2)

Неотдавнашните значително по-ниски нива на доставяния газ и все по-честите прекъсвания на доставките на газ от Русия сочат, че съществува значителен риск в близко бъдеще да настъпи пълно спиране на доставките на газ от Русия. За да се повиши сигурността на енергийните доставки в Съюза, Съветът прие Регламент (ЕС) 2022/1369 (3), който предвижда доброволно намаляване на търсенето на природен газ с поне 15 % от 1 август 2022 г. до 31 март 2023 г. и предоставя възможност на Съвета да обяви състояние на тревога в Съюза по отношение на сигурността на доставките на газ, с което се задейства задължително намаляване на търсенето на газ в целия Съюз.

(3)

Успоредно с това изключително високите температури, наблюдавани през лятото на 2022 г., доведоха до увеличаване на търсенето на електроенергия за охлаждане, което увеличи натиска върху производството на електроенергия, като в същото време производството на електроенергия чрез определени технологии беше значително под историческите равнища поради технически и климатични обстоятелства. Това се дължи главно на извънредна суша, която доведе до i) недостиг в производството на електроенергия от атомни електроцентрали в различни държави членки, причинен от липсата на охлаждаща вода, ii) ограничено производство на водноелектрическа енергия и iii) ниски нива на водата в големите реки, което оказа неблагоприятно въздействие върху транспорта на суровини, използвани като гориво за производството на електроенергия. Тази безпрецедентна ситуация означава, че количествата електроенергия, произведени от газови електроцентрали, се запазиха постоянно високи, което допринесе за изключително и необичайно високите цени на едро на електроенергията. Въпреки намалената наличност на производствени мощности в някои държави членки, обменът на електроенергия между държавите членки спомогна за избягване на инциденти, свързани със сигурността на доставките, и допринесе за смекчаване на нестабилността на цените на пазарите на Съюза, като по този начин се повиши устойчивостта на всяка държава членка на ценовите шокове.

(4)

Покачването на цените на пазарите на едро на електроенергия доведе до рязко покачване на цените на дребно на електроенергията, което се очаква да продължи и преди следващия отоплителен сезон, отразявайки се постепенно на повечето потребителски договори. Рязкото покачване на цените на газа и произтичащото от това търсене на алтернативни горива доведоха и до повишаване на цените на други суровини, като тези на суровия нефт и въглищата.

(5)

Настоящата енергийна криза засегна неблагоприятно всички държави членки, макар и в различна степен. Рязкото повишаване на цените на енергията допринася значително за общата инфлация в еврозоната и забавя икономическия растеж в Съюза.

(6)

Поради това е необходима бърза и координирана реакция на равнището на Съюза. Въвеждането на спешна намеса би позволило временно смекчаване на риска цените на електроенергията и разходите за електроенергия на крайните клиенти да достигнат още по-неустойчиви равнища и държавите членки да приемат некоординирани национални мерки, които биха могли да застрашат сигурността на доставките на равнището на Съюза и да създадат допълнителна тежест за промишлеността и потребителите в Съюза. В дух на солидарност между държавите членки са необходими координирани усилия от тяхна страна през зимния сезон 2022—2023 г., за да се смекчи въздействието на високите цени на енергията и да се гарантира, че настоящата криза няма да нанесе трайни вреди на потребителите и икономиката, като в същото време се запази устойчивостта на публичните финанси.

(7)

Настоящите прекъсвания на доставките на газ, намалените възможности на някои електроцентрали и произтичащите от това въздействия върху цените на газа и електроенергията представляват сериозно затруднение при снабдяването с продукти в областта на енергетиката (газ и електроенергия), по смисъла на член 122, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Съществува сериозен риск положението да се влоши още повече през зимен сезон 2022—2023 г., ако има допълнителни прекъсвания на доставките на газ и зимният сезон е студен, което да повиши търсенето на газ и електроенергия. Това по-нататъшно влошаване би могло да доведе до допълнителен натиск за повишаване на цените на газа и на другите енергийни суровини, което ще окаже въздействие върху цените на електроенергията.

(8)

Смущенията на енергийния пазар, причинени от един от основните участници на пазара, който изкуствено намали доставките на газ в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна, и хибридната война, която се води вследствие на това, създадоха кризисна ситуация, която изисква приемането на набор от спешни, временни и извънредни мерки от икономическо естество за справяне с непоносимите последици за потребителите и дружествата. Ако не се предприемат бързи мерки, кризисната ситуация може да има сериозни отрицателни въздействия върху инфлацията, ликвидността на пазарните оператори и икономиката като цяло.

(9)

Необходим е единен и добре координиран отговор на равнището на Съюза, за да се преодолее рязкото увеличение на цените на електроенергията и тяхното отражение върху домакинствата и промишлеността. Некоординираните национални мерки биха могли да засегнат функционирането на вътрешния енергиен пазар, като застрашат сигурността на доставките и доведат до допълнителни увеличения на цените в държавите членки, които са най-силно засегнати от кризата. Поради това запазването на целостта на вътрешния пазар на електроенергия е от решаващо значение за поддържането и засилването на необходимата солидарност между държавите членки.

(10)

Въпреки че някои държави членки могат да бъдат изложени в по-голяма степен на последиците от прекъсване на доставките на газ от Русия и произтичащите от това увеличения на цените, всички държави членки могат да допринесат за ограничаване на икономическите вреди, причинени от такова прекъсване, като предприемат подходящи мерки за намаляване на търсенето. Намаляването на търсенето на електроенергия на национално равнище може да окаже положително въздействие върху цените на електроенергията в целия Съюз, тъй като пазарите на електроенергия са свързани и икономиите в една държава членка са от полза и за други държави членки.

(11)

Некоординираните тавани на пазарните приходи от електроенергия, произведена от източници с по-ниски пределни разходи, например възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и лигнитни въглища („източници с подпределни разходи“), могат да доведат до значителни изкривявания между източниците на енергия в Съюза, тъй като тези източници се конкурират в целия Съюз на свързан пазар на електроенергия. Поемането на ангажимент за общ за целия Съюз таван на пазарните приходи от източници с подпределни разходи следва да създаде възможност за предотвратяване на подобни изкривявания. Освен това не всички държави членки могат да подкрепят потребителите в еднаква степен поради ограничените финансови ресурси, докато в същото време някои източници на електроенергия могат да продължат да постигат значителни свръхприходи. Солидарността между държавите членки чрез определянето на общ за целия Съюз таван на пазарните приходи следва да генерира приходи за държавите членки за финансиране на мерки в подкрепа на крайните клиенти на електроенергия, като например домакинствата, малките и средни предприятия (МСП) и енергоемките отрасли, като същевременно се запазят ценовите сигнали на пазарите в целия Съюз и се запази трансграничната търговия.

(12)

С оглед на изключително голямото увеличение на цените на дребно на природния газ и електроенергията, държавната и публичната намеса за защита на потребителите е от особено значение. Въздействието на недостига на доставките на газ върху цените на електроенергията, както и възможността за финансиране на мерки за оказване на подкрепа от държавния бюджет обаче се различават в отделните държави членки. Ако само някои държави членки, разполагащи с достатъчно ресурси, могат да защитят потребителите и доставчиците, това би довело до сериозни нарушения във вътрешния пазар. Единното задължение за прехвърляне на свръхприходите към потребителите би позволило на всички държави членки да защитават своите потребители. Положителният ефект върху цените на енергията би оказал положително въздействие върху взаимосвързания пазар на енергията в Съюза и също така ще спомогне за овладяване на инфлацията. Поради това, в дух на солидарност, във взаимосвързания пазар на Съюза мерките, приети в една държава членка, следва да имат положителен ефект и в други държави членки.

(13)

В настоящата ситуация изглежда целесъобразно да се предприемат действия на равнището на Съюза, като се въведе солидарна вноска за дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, за да се смекчат преките икономически последици от рязко покачващите се цени на енергията за бюджетите на публичните органи, крайните клиенти и дружествата в целия Съюз. Тази солидарна вноска следва да бъде извънредна и строго ограничена във времето.

(14)

Солидарната вноска е подходящо средство за справяне със свръхпечалби в случай на непредвидени обстоятелства. Тези печалби не съответстват на каквато и да е нормална печалба, която дружествата или местата на стопанска дейност в Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, биха получили или биха могли да очакват да получат при нормални обстоятелства, ако не бяха настъпили непредвидимите събития на енергийните пазари. Поради това въвеждането на солидарна вноска представлява съвместна и координирана мярка, която дава възможност, в дух на солидарност, за генерирането на допълнителни постъпления за националните органи за предоставяне на финансова подкрепа на домакинствата и дружествата, силно засегнати от рязко покачващите се цени на енергията, като същевременно се гарантират еднакви условия на конкуренция в целия Съюз. Тя следва да се прилага успоредно с редовните корпоративни данъци, налагани от всяка държава членка на съответните дружества.

(15)

За да се осигури съгласуваност между различните области на енергийната политика, мерките, предвидени в настоящия регламент, следва да функционират като взаимозависим пакет, като се подсилват една друга. Всички държави членки следва да могат целево да подкрепят потребителите чрез свръхприходите, произтичащи от наложения таван на пазарните приходи, чрез намаляването на търсенето на електроенергия, което допринася за понижаване на цените на енергията, и чрез постъпления от солидарна вноска, наложена на дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването. В същото време по-ниското търсене следва да има положително въздействие по отношение на намаляването на рисковете за сигурността на доставките в съответствие с целите, определени в Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(16)

Поради това държавите членки следва да се стремят да намалят общото си брутно потребление на електроенергия от всички потребители, включително тези, които все още не са оборудвани с интелигентни измервателни системи или устройства, които да им позволяват да наблюдават потреблението си през определени часове от денонощието.

(17)

С цел да се поддържат запасите от горива за производство на електроенергия и да се насочат усилията конкретно към часовете с най-висока цена или потребление на електроенергия, когато производството на електроенергия от газ оказва особено значително въздействие върху пределната цена, всяка държава членка следва да намали брутното си потребление на електроенергия по време на определени върхови часове.

(18)

Въз основа на типичния профил на потребление на електроенергия във върховите часове, обвързваща цел за намаляване на търсенето с 5% през върховите часове би гарантирала, че държавите членки се съсредоточават по-специално върху потребителите, които могат да осигурят гъвкавост чрез оферти за намаляване на търсенето на почасова основа, включително чрез независими доставчици на услуги по агрегиране. Поради това активното намаляване на търсенето на електроенергия с поне 5% през избрани часове следва да допринесе за намаляване на потреблението на гориво и за по-плавно разпределение на търсенето между часовете, оказвайки въздействие върху почасовите пазарни цени.

(19)

Държавите членки следва да имат свободата да избират подходящите мерки за постигане на целите за намаляване на търсенето, така че те да бъдат съобразени с националните особености. При разработването на мерки за намаляване на търсенето на електроенергия държавите членки следва да гарантират, че тези мерки са разработени така, че да не подкопават целите на Съюза за електрификация, определени в съобщението на Комисията от 8 юли 2020 г., озаглавено „Тласък за неутралната по отношение на климата икономика: Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система“. Електрификацията е от ключово значение за намаляване на зависимостта на Съюза от изкопаеми горива и за гарантиране на дългосрочна стратегическа автономност на Европейския съюз, тъй като това води до ограничаване на мащаба на настоящата енергийна криза и до предотвратяване на бъдещи енергийни кризи. Мерките за намаляване на брутното потребление на електроенергия могат да включват национални кампании за повишаване на осведомеността, публикуване на целенасочена информация за прогнозираната ситуация в електроенергийната система, регулаторни мерки, ограничаващи несъщественото потребление на енергия и целенасочени стимули за намаляване на потреблението на електроенергия.

(20)

Когато определят подходящи мерки за намаляване на търсенето във върховите часове, държавите членки следва по-специално да обмислят пазарни мерки като търгове или тръжни схеми, чрез които биха могли да стимулират намаляване на потреблението по икономически ефективен начин. За да се гарантират ефикасност и бързо прилагане, държавите членки биха могли да използват съществуващи инициативи и да разширят съществуващи схеми, за да развият реакция при търсенето. Мерките, предприемани на национално равнище, биха могли да включват и финансови стимули или компенсации за засегнатите участници на пазара, ако се постигне осезаемо намаляване на търсенето в допълнение към очакваното нормално потребление.

(21)

С цел да подпомогне и предостави насоки на държавите членки, които осигуряват необходимото намаляване на търсенето, предвидено в настоящия регламент, Комисията следва да улесни обмена на най-добри практики между държавите членки.

(22)

Предвид извънредното и внезапно покачване на цените на електроенергията и непосредствения риск от допълнителни увеличения, е необходимо държавите членки незабавно да въведат необходимите мерки за постигане на намаляване на брутното потребление на електроенергия, за да се улесни бързото намаляване на цените и да се сведе до минимум използването на изкопаеми горива.

(23)

На пазара на едро „ден напред“ електроенергия се разпределя първо от най-евтините електроцентрали, но цената, получена от всички участници на пазара, се определя от последната централа, необходима за покриване на търсенето, която е централата с най-високи пределни разходи, при изчистване на пазара. Неотдавнашното покачване на цените на газа и каменните въглища доведе до извънредно и трайно увеличение на цените, на които съоръженията за производство на електроенергия от газ и въглища участват на пазара на едро „ден напред“. Това от своя страна доведе до изключително високи цени на пазара „ден напред“ в целия Съюз, тъй като те често са централите с най-високи пределни разходи, необходими за задоволяване на търсенето на електроенергия.

(24)

Предвид ролята на цената на пазара „ден напред“ като референтна стойност за цената на други пазари на електроенергия на едро и факта, че всички участници на пазара получават клиринговата цена, технологиите със значително по-ниски пределни разходи постоянно отчитат високи приходи след началото на руската военна агресия срещу Украйна през февруари 2022 г., далеч над очакванията им спрямо момента, когато са решавали да инвестират.

(25)

В ситуация, в която потребителите са изложени на изключително високи цени, които вредят и на икономиката на Съюза, е необходимо временно да се ограничат извънредните пазарни приходи на производителите с по-ниски пределни разходи чрез прилагане на тавана на пазарните приходи, получени чрез продажбата на електроенергия в рамките на Съюза.

(26)

За да се избегне заобикалянето на прилагането на тавана на пазарните приходи, държавите членки следва да въведат ефективни мерки, за да гарантират, че таванът на пазарните приходи се прилага ефективно в ситуации, в които производителите са част от група дружества.

(27)

Равнището, на което е определен таванът на пазарните приходи, не следва да застрашава способността на производителите, към които се прилага, включително производителите на енергия от възобновяеми източници, да възстановяват своите инвестиционни и оперативни разходи, и следва да запазва и стимулира бъдещите инвестиции в капацитета, необходим за декарбонизирана и надеждна електроенергийна система. Поради това, че ще бъде единен в целия Съюз, таванът на пазарните приходи е най-подходящата мярка за запазване на функционирането на вътрешния пазар на електроенергия, тъй като с него се поддържа ценовата конкуренция между производителите на електроенергия въз основа на различни технологии, по-специално по отношение на възобновяемите енергийни източници.

(28)

Макар че спорадичните и краткосрочните пикове на цените могат да се считат за нормална характеристика на пазара на електроенергия и могат да бъдат полезни за някои инвеститори, за да възстановят инвестициите си в производството на електроенергия, наблюдаваното от февруари 2022 г. твърде голямо и трайно увеличение на цените се различава значително от едно нормално положение на пазара, при което са налице спорадични върхови цени. Поради това таванът на пазарните приходи не следва да бъде определен под разумните очаквания на участниците на пазара по отношение на средното равнище на цените на електроенергията в часовете, през които търсенето на електроенергия е било най-високо, преди агресивната война на Русия срещу Украйна. Преди февруари 2022 г. през последните десетилетия се очакваше средните върхови цени на пазара на електроенергия на едро да бъдат значително и трайно под 180 EUR/MWh в целия Съюз, въпреки разликите в цените на електроенергията в различните региони в Съюза. Тъй като първоначалното инвестиционно решение на участниците на пазара е било взето въз основа на очакване, че средните цени ще бъдат по-ниски от това равнище през върховите часове, определянето на тавана на пазарните приходи на 180 EUR/MWh представлява равнище, значително над тези първоначални пазарни очаквания. Като се остави марж върху цената, която инвеститорите разумно биха могли да очакват, е необходимо да се гарантира, че таванът на пазарните приходи не противоречи на първоначалната оценка на рентабилността на инвестициите.

(29)

Освен това таванът на пазарните приходи от 180 EUR/MWh е значително по-висок, включвайки разумен марж, от настоящите общи средни разходи за производство на енергия (LCOE) за съответните технологии за производство на електроенергия и позволява на производителите, за които се отнася, да покрият своите инвестиции и оперативни разходи. Като се има предвид, че таванът на пазарните приходи оставя значителен марж между разумните LCOE и тавана на пазарните приходи, не може да се очаква, че той ще намали инвестициите в нови подпределни мощности.

(30)

Таванът на пазарните приходи следва да се определя според пазарните приходи, а не според общите приходи от производството (включително други потенциални източници на приходи, като например преференциални премии), за да се избегне значително отражение върху първоначалната очаквана рентабилност на даден проект. Независимо от договорната форма, в която може да се извършва търговията с електроенергия, таванът на пазарните приходи следва да се прилага само за реализираните пазарни приходи. Това е необходимо, за да се избегне увреждане на производителите, които в действителност не се възползват от настоящите високи цени на електроенергията поради това, че са хеджирали приходите си срещу колебанията на пазара на електроенергия на едро. Следователно, доколкото съществуващи или бъдещи договорни задължения, като например споразумения за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници и други видове споразумения за закупуване на електроенергия или хеджиране чрез форуърдни договори, водят до пазарни приходи от производството на електроенергия до равнището на тавана на пазарните приходи, тези приходи следва да останат незасегнати от настоящия регламент. Следователно мярката, с която се въвежда таван на пазарните приходи, не следва да възпира участниците на пазара да поемат подобни договорни задължения.

(31)

Макар прилагането на тавана на пазарните приходи в момента на уреждане на сделките да е може би по-ефикасно, то може да не е винаги възможно, например поради различия в начина, по който пазарите на електроенергия на едро са организирани в държавите членки и в различни времеви интервали. За да се отчетат националните особености и да се улесни прилагането на тавана на пазарните приходи на национално равнище, държавите членки следва да имат свободата да решават дали да го прилагат при уреждането на обмена на електроенергия или след това. Държавите членки следва също така да запазят правото си да предоставят предварително финансиране за мерки за подкрепа на крайните клиенти на електроенергия и да събират пазарните приходи на по-късен етап. Комисията следва да предостави насоки на държавите членки при прилагането на тази мярка.

(32)

Таванът на пазарните приходи следва да се прилага за технологии с пределни разходи, по-ниски от тавана на пазарните приходи, като например технологии за вятърна, слънчева и ядрена енергия или енергия от лигнитни въглища.

(33)

Таванът на пазарните приходи не следва да се прилага за технологии с високи пределни разходи, свързани с цената на вложеното гориво, необходимо за производството на електроенергия, като газовите електроцентрали и електроцентралите, използващи каменни въглища, тъй като техните оперативни разходи биха били значително над равнището на тавана на пазарните приходи и неговото прилагане би застрашило икономическата им жизнеспособност. За да се запазят стимулите за цялостно намаляване на потреблението на газ, таванът на пазарните приходи не следва да се прилага и за технологии, които се конкурират пряко с газовите електроцентрали, като предлагат гъвкавост на електроенергийната система, и представят оферти на пазара на електроенергия въз основа на алтернативните си разходи, като например реакция на търсенето и акумулиране.

(34)

Таванът на пазарните приходи не следва да се прилага за технологии, използващи като вложени горива заместители на природния газ, като биометан, за да не се застрашава преобразуването на съществуващите газови електроцентрали в съответствие с целите на REPowerEU, определени по-специално в съобщението на Комисията от 18 май 2022 г. относно план RePowerEU (наричан по-нататък „План RePowerEU“).

(35)

С цел да се запазят стимулите за разработване на иновативни технологии, таванът на пазарните приходи не следва да се прилага за демонстрационни проекти.

(36)

В някои държави членки приходите, получавани от някои източници за производство на електроенергия, вече са ограничени чрез държавни и публични мерки, като например преференциални тарифи за изкупуване и двупосочни договори за разлика. Посочените източници за производство на електроенергия не постигат увеличени приходи в резултат на неотдавнашното покачване на цените на електроенергията. Поради това съществуващите производители, спрямо които се прилагат този вид държавни мерки, които не са били приети в отговор на настоящата енергийна криза, следва да бъдат изключени от прилагането на тавана на пазарните приходи. По подобен начин таванът на пазарните приходи не следва да се прилага за производители, чиито пазарни приходи са предмет на други приети от публичните органи регулаторни мерки, съгласно които приходите се прехвърлят пряко на потребителите.

(37)

С цел да се гарантира ефективното прилагане на тавана на пазарните приходи, производителите, посредниците и съответните участници на пазара следва да предоставят необходимите данни на компетентните органи на държавите членки, и когато е целесъобразно – на системните оператори и номинираните оператори на пазара на електроенергия. С оглед на големия брой отделни сделки, за които компетентните органи на държавите членки трябва да гарантират прилагането на тавана на пазарните приходи, тези органи следва да имат възможността да използват разумни прогнози за изчислението на тавана на пазарните приходи.

(38)

За справяне със ситуации, при които прилагането на тавана на пазарните приходи може да засегне стимулите на участниците на пазара да предоставят балансираща енергия или повторно диспечиране и насрещна търговия, държавите членки следва да могат да вземат решение да не прилагат тавана за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия на пазара на балансираща енергия и от финансовата компенсация за повторно диспечиране и насрещна търговия.

(39)

За да се вземат предвид опасенията, свързани със сигурността на доставките, държавите членки следва да имат възможност да определят тавана на пазарните приходи по начин, който позволява на производителите на електроенергия да задържат 10 % от свръхприходите над тавана на пазарните приходи.

(40)

Като се има предвид, че производственият микс и структурата на разходите на съоръженията за производство на електроенергия се различават значително в отделните държави членки, на последните следва да се позволи да запазват или въвеждат национални кризисни мерки при определени условия.

(41)

По-специално, държавите членки следва да запазят възможността за допълнително ограничаване на приходите на производителите, за които се прилага таванът на пазарните приходи, и да определят специален таван на пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от каменни въглища, чиято цена може да бъде значително по-ниска от цената на електроенергията, произведена от енергоносителите, определящи пределната цена, в някои държави членки. За да се гарантира правната сигурност, на държавите членки следва също да се позволи да запазят или въведат национални кризисни мерки, които ограничават пазарните приходи на производителите, различни от онези, за които се прилага общият за целия Съюз таван на пазарните приходи.

(42)

С цел да се гарантира сигурността на доставките, държавите членки следва да могат да определят по-висок таван на пазарните приходи за производителите, за които иначе би се прилагал общият за целия Съюз таван на пазарните приходи, когато техните инвестиционни и оперативни разходи са по-високи от общия за целия Съюз таван на пазарните приходи.

(43)

Увеличените търговски потоци между пазарните зони, дължащи се на свързани с кризата големи ценови разлики между тези зони, доведоха до значително увеличение на таксите за претоварване в някои държави членки. Приходите от претоварване следва да продължат да се разпределят за изпълнение на приоритетните цели, определени в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета (5). По изключение обаче, в надлежно обосновани случаи и под контрола на регулаторните им органи, на държавите членки следва да се даде възможност да разпределят оставащите свръхприходи директно на крайните клиенти на електроенергия, вместо да ги използват изключително за целите, определени в член 19, параграф 3 от посочения регламент.

(44)

Като се има предвид, че чрез прилагането на тавана на пазарните приходи не всички държави членки могат да подкрепят своите крайни клиенти в една и съща степен поради обстоятелства, свързани с тяхната зависимост от вноса на електроенергия от други държави, е необходимо държавите членки с нетен внос на електроенергия, равен или по-голям от 100 %, да могат да сключват споразумения за споделяне на свръхприходите с основната държава членка износител в дух на солидарност. Такива споразумения за солидарност се насърчават по-специално и с цел да отразяват небалансирани търговски отношения.

(45)

Търговските практики, както и регулаторната рамка в електроенергийния сектор, се различават значително от тези в сектора на изкопаемите горива. Като се има предвид, че целта на тавана на пазарните приходи е да се имитират пазарните резултати, които производителите са можели да очакват, ако световните вериги на доставки функционираха нормално без прекъсване на доставките на газ от февруари 2022 г. насам, е необходимо мярката спрямо производителите на електроенергия да се прилага за приходите от производството на електроенергия. Обратно, тъй като временната солидарна вноска е насочена към рентабилността на дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, която значително се е увеличила в сравнение с предходните години, е необходимо тя да се прилага за техните печалби.

(46)

Държавите членки следва да гарантират, че свръхприходите, получени в резултат на прилагането на тавана на пазарните приходи в областта на електроенергията, се прехвърлят към крайните клиенти на електроенергия, за да се смекчи въздействието на изключително високите цени на електроенергията. Свръхприходите следва да бъдат насочени към потребителите, включително домакинствата и дружествата, които са особено силно засегнати от високите цени на електроенергията. Без предложените мерки съществува риск само по-богатите държави членки да разполагат с ресурси за защита на своите потребители, което ще доведе до сериозни нарушения на вътрешния пазар.

(47)

Приходите от тавана следва да помогнат на държавите членки да финансират мерки като прехвърляне на приходи, отстъпки по сметките, компенсиране на доставчиците за снабдяване под себестойността, както и инвестиции, които биха довели до структурно намаляване на потреблението, по-специално на електроенергия, произведена от изкопаеми горива. Когато се предоставя подпомагане на небитови клиенти, те следва да работят в посока инвестиране в технологии за декарбонизация, включително енергия от възобновяеми източници, например чрез споразумения за закупуване на електроенергия или преки инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници, или в посока инвестиране в енергийна ефективност.

(48)

Публичната намеса при определянето на цените за доставка на електроенергия по принцип представлява нарушаваща пазара мярка. Следователно такива намеси могат да се извършват само като задължения за обществена услуга и следва да бъдат предмет на специфични условия. Понастоящем съгласно Директива (ЕС) 2019/944 регулираните цени са възможни за домакинствата и микропредприятията, като те могат да са под себестойността за енергийно бедните и уязвимите потребители. Въпреки това, в условията на настоящото извънредно покачване на цените на електроенергията, наборът от налични мерки, с който разполагат държавите членки, за да подкрепят потребителите, следва да бъде временно разширен, като се предостави възможност за разширяване на регулираните цени, така че да обхванат МСП, и като се разреши регулираните цени да бъдат по-ниски от себестойността. Подобно разширяване би могло да бъде финансирано от тавана на пазарните приходи.

(49)

Важно е, когато са по-ниски от себестойността, регулираните цени на дребно да не дискриминират доставчиците, нито да им налагат несправедливи разходи. Поради това доставчиците следва да бъдат справедливо компенсирани за направените от тях разходи по регулирани цени, без да се засяга прилагането на правилата за държавна помощ. Разходите за по-ниски от себестойността регулирани цени следва да се финансират от приходите, произтичащи от прилагането на тавана на пазарните приходи. За да се избегне увеличаването на търсенето на електроенергия чрез тези мерки, като същевременно се задоволяват енергийните нужди на потребителите, регулираните цени под себестойността следва да покриват само ограничено потребление. Режимите на доставчик от последна инстанция и изборът от страна на държавите членки на доставчика от последна инстанция следва да останат незасегнати от настоящия регламент.

(50)

Без да променят съществено структурата на разходите си и да увеличават инвестициите си, дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, които генерират най-малко 75 % от оборота с дейности в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, отбелязаха скок на печалбите си поради внезапните и непредвидими обстоятелства на агресивната война на Русия срещу Украйна, намаленото предлагане на енергия и нарастващото търсене поради рекордно високите температури.

(51)

Временната солидарна вноска следва да действа като мярка за преразпределение, за да се гарантира, че съответните дружества, които са реализирали свръхпечалби в резултат на неочакваните обстоятелства, допринасят пропорционално за ограничаването на енергийната криза на вътрешния пазар.

(52)

Основата за изчисляване на временната солидарна вноска е облагаемата печалба на дружествата и местата на стопанска дейност, които са местни лица за данъчни цели в Съюза, в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, както е определено в двустранните договори или в националното данъчно законодателство на държавите членки за данъчната година, започваща на или след 1 януари 2022 г. и/или 1 януари 2023 г. и за цялата им продължителност. Държавите членки, които облагат само разпределените корпоративни печалби, следва да прилагат временната солидарна вноска към изчислената печалба, независимо от нейното разпределение. Данъчната година се определя въз основа на действащите правила съгласно националното законодателство на държавите членки.

(53)

Само печалбите през 2022 г. и/или 2023 г., които надхвърлят с повече от 20 % средните облагаеми печалби, генерирани през четирите данъчни години, започващи на или след 1 януари 2018 г., следва да подлежат на солидарна вноска.

(54)

Този подход би гарантирал, че част от маржа на печалбата, която не се дължи на непредвидимото развитие на енергийните пазари вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна, може да бъде използвана от съответните дружества и места на стопанска дейност от Съюза за бъдещи инвестиции или за гарантиране на тяхната финансова стабилност по време на настоящата енергийна криза, включително за енергоемката промишленост. Този подход за определяне на основата за изчисляване би гарантирал, че солидарната вноска в различните държави членки е пропорционална. Същевременно определянето на минимална ставка следва да гарантира, че солидарната вноска е едновременно справедлива и пропорционална. Държавите членки следва да останат свободни да прилагат за своята солидарна вноска ставка, превишаваща 33 %. Това следва да даде възможност на тези държави членки да определят предпочитаната от тях ставка, която считат за приемлива и подходяща съгласно националните си правни системи.

(55)

Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират пълното прилагане на солидарната вноска, предвидена в настоящия регламент, и следва да предвидят необходимите корекции в националното право, по-специално с цел да се гарантира навременното събиране на солидарната вноска, включително въз основа на нетните приходи, спрямо която солидарната вноска може да бъде компенсирана, да се осигури възможност за приспадане или неприспадане на солидарната вноска или да се осигури третирането на загубите през предходни данъчни години, за съгласуваното третиране на съкратените фискални години за дружествата, създадени през 2022 и/или 2023 година, или за преструктуриране или сливане на предприятия, за целите на изчисляването на солидарната вноска.

(56)

Солидарната вноска следва да се използва за i) мерки за финансова подкрепа на крайните клиенти на енергия, и по-специално на уязвимите домакинства, за смекчаване на последиците от високите цени на енергията; ii) мерки за финансова подкрепа за намаляване на потреблението на енергия; iii) мерки за финансова подкрепа в помощ на дружествата в енергоемките отрасли; и iv) мерки за финансова подкрепа за укрепване на енергийната автономност на Съюза. Държавите членки следва също така да могат да разпределят част от приходите от временната солидарна вноска за общо финансиране. Тези мерки изискват значителна гъвкавост, за да бъдат взети предвид бюджетните процеси в държавите членки.

(57)

Използването на постъпленията за тези цели отразява изключителния и временен характер на солидарната вноска като мярка, която има за цел да намали и смекчи вредните последици от енергийната криза за домакинствата и дружествата в целия Съюз с цел защита на вътрешния пазар и предотвратяване на риска от по-нататъшна разпокъсаност. Покачващите се цени на енергията засягат всички държави членки. Въпреки това, заради разликите в техния съответен енергиен микс, не всички държави членки са засегнати по един и същ начин и не всички имат еднакво фискално пространство, за да предприемат необходимите мерки за защита на уязвимите домакинства и предприятия. Ако не бъде въведена мярка от Съюза, като например солидарна вноска, съществува висок риск от смущения и от по-нататъшна разпокъсаност на вътрешния пазар, което би било в ущърб на всички държави членки, като се има предвид интеграцията на енергийните пазари и на веригите за създаване на стойност. Справянето с енергийната бедност и със социалните последици от енергийната криза, по-специално защитата на работниците в изложените на риск отрасли, също е въпрос на солидарност между държавите членки. За да се постигне максимално въздействие, постъпленията от солидарната вноска следва да се използват координирано и/или чрез финансови инструменти на Съюза в дух на солидарност.

(58)

По-специално държавите членки следва да насочат мерките за финансова подкрепа към най-уязвимите домакинства и дружества, които са най-силно засегнати от покачващите се цени на енергията. Това би запазило ценовия стимул за намаляване на търсенето на енергия и за пестене на енергия. Освен това насочването към най-уязвимите домакинства и домакинствата със затруднения по отношение на ликвидността би оказало положително въздействие върху цялостното потребление чрез предотвратяване на прекомерното намаляване на разходите за неенергийни стоки, като се има предвид голямата склонност към потребление на тази група домакинства. Освен това постъпленията от солидарната вноска следва да се използват за насърчаване на намаляването на потреблението на енергия. В това отношение посочените постъпления следва да се използват например за целите на търгове или тръжни схеми за намаляване на търсенето, намаляване на разходите за закупуване на енергия от крайните клиенти на енергия за определени обеми на потребление на енергия или насърчаване на инвестициите от страна на крайните клиенти на енергия, като уязвимите домакинства и предприятията, във възобновяеми енергийни източници, в енергийна ефективност или в други технологии за декарбонизация. Постъпленията от солидарната вноска следва също така да се използват за финансова подкрепа на дружествата в енергоемките отрасли и в регионите, които разчитат на тези промишлени отрасли. Разходите в енергоемките отрасли, например производството на торове, се увеличават рязко поради покачващите се цени на енергията. Мерките за финансова подкрепа трябва да бъдат обвързани с инвестиции в енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност или други технологии за декарбонизация. Освен това мерките, които спомагат Съюзът да стане по-автономен в областта на енергетиката, следва да бъдат подкрепени с инвестиции в съответствие с целите, определени в съобщението на Комисията от 8 март 2022 г. относно „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“ („REPowerEU: Съвместни европейски действия“) и в Плана REPowerEU, по-специално за проекти с трансгранично измерение.

(59)

Държавите членки биха могли също така да решат да разпределят част от постъпленията от солидарната вноска към общото финансиране на мерки, предназначени за намаляване на вредните последици от енергийната криза, включително подкрепа за защита на заетостта и преквалификация и повишаване на квалификацията на работната сила или за насърчаване на инвестициите в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, включително в трансгранични проекти. Общият финансов аспект обхваща както разпределянето на разходите въз основа на проекти между държавите членки, така и насочването им чрез инструмент на Съюза въз основа на доброволно разпределяне на приходи в бюджета на Съюза от страна на държавите членки в дух на солидарност.

(60)

Редовното и ефективно наблюдение и докладване на Комисията са от съществено значение за оценката на напредъка на държавите членки по отношение на постигането на целите за намаляване на търсенето, прилагането на тавана на пазарните приходи, използването на свръхприходите и прилагането на регулирани цени.

(61)

Държавите членки следва да докладват на Комисията за прилагането на солидарната вноска на своята територия, както и за всички изменения, които правят в своята национална правна рамка за тази цел, включително за допълнителното законодателство, което може да е необходимо, за да се гарантира последователното прилагане на солидарната вноска на национално равнище.

(62)

Държавите членки следва също така да докладват за използването на постъпленията от солидарната вноска. По-специално, целта е да се гарантира, че държавите членки използват постъпленията в съответствие с предвиденото в настоящия регламент.

(63)

Държавите членки следва да прилагат определената с настоящия регламент солидарна вноска на своята територия, освен ако не са приели еквивалентни национални мерки. Целта на националната мярка следва да се счита за сходна с общата цел на солидарната вноска, определена с настоящия регламент, когато същността на мярката е да допринася за ценовата достъпност на енергията. Дадена национална мярка следва да се счита за подлежаща на правила, сходни с правилата за солидарната вноска, когато обхваща дейности в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, определя база, предвижда ставка и гарантира, че постъпленията от националната мярка се използват за цели, сравними с тези на солидарната вноска.

(64)

Солидарната вноска и уреждащата я правна рамка на Съюза следва да имат временен характер за справяне с извънредната и неотложна ситуация, възникнала в Съюза по отношение на покачващите се цени на енергията. Солидарната вноска следва да се прилага за свръхпечалбите, генерирани през 2022 г. и/или 2023 г., и да се използва за справяне със и смекчаване на вредните последици от настоящата енергийна криза за домакинствата и дружествата. Прилагането на солидарната вноска за цялата данъчна година следва да позволи свръхпечалбите за съответния период да бъдат използвани в обществен интерес за смекчаване на последиците от енергийната криза, като същевременно на засегнатите дружества се оставя адекватна част от печалбата.

(65)

Солидарната вноска следва да се прилага само за данъчната 2022 и/или 2023 година. До 15 октомври 2023 г. и до 15 октомври 2024 г., когато националните органи ще имат поглед върху събирането на солидарната вноска, Комисията следва да направи преглед на ситуацията и да представи доклад на Съвета.

(66)

В случай, че държава членка срещне трудности при прилагането на настоящия регламент, и по-специално на временната солидарна вноска, тя следва да се консултира, когато е целесъобразно, с Европейската комисия в съответствие с член 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

(67)

Поради тяхното структурно икономическо и социално състояние, както и физическите им характеристики, най-отдалечените региони по смисъла на член 349 от ДФЕС не могат да бъдат свързани с пазарите на електроенергия на Съюза. Следователно те не следва да бъдат задължавани да прилагат разпоредбите относно намаляването на брутното потребление на електроенергия през върховите часове и тавана на пазарните приходи. Освен това държавите членки следва да разполагат с възможността да изключват прилагането на тези разпоредби по отношение на електроенергията, произведена в малки изолирани системи или малки свързани системи съгласно определенията за тях, съдържащи се в Директива (ЕС) 2019/944. Наред с това, поради отличаващите ги характеристики, Кипър и Малта не прилагат достиженията на правото на Съюза в областта на енергийния пазар в тяхната цялост. Кипър е напълно изолиран от трансевропейските енергийни мрежи, а Малта има само ограничени междусистемни връзки с тях. Тъй като един диференциран подход за тези държави членки би имал само ограничено въздействие върху вътрешния енергиен пазар, Кипър и Малта следва да могат да прилагат на доброволна основа разпоредбите, свързани с намаляването на брутното им потребление на електроенергия през върховите часове, както и тавана на пазарните приходи. Освен това, ако Кипър реши да прилага разпоредбите относно тавана за пазарните приходи, и за да гарантира стабилността на своята електроенергийна система, той не следва да прилага тавана на пазарните приходи за електроенергията, произведена от нефтопродукти.

(68)

Нестабилността на основните цени на природния газ създава трудности за енергийните предприятия, осъществяващи дейност на фючърсните пазари на електроенергия, по-специално при достъпа до подходящи обезпечения. Комисията, в сътрудничество с Европейския орган за ценни книжа и пазари и Европейския банков орган, проучва въпросите, свързани с допустимостта на обезпеченията и маржовете, както и възможните начини за ограничаване на прекомерната нестабилност в рамките на деня.

(69)

Освен това мерките, предвидени в настоящия регламент, са съобразени с допълващата и текущата работа на Комисията във връзка с дългосрочната структура на пазара, обявена в нейното съобщение от 18 май 2022 г. относно краткосрочната намеса на енергийния пазар и дългосрочните подобрения на структурата на пазара на електроенергия, публикувано заедно с Плана REPowerEU.

(70)

Като се имат предвид мащабът на енергийната криза, степента на нейното социално, икономическо и финансово въздействие и необходимостта от предприемане на действия във възможно най-кратък срок, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(71)

Предвид изключителния характер на мерките, предвидени в настоящия регламент, и необходимостта те да бъдат прилагани по-специално през зимния сезон 2022 – 2023 г., настоящият регламент следва да се прилага до 31 декември 2023 г.

(72)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се въведе спешна намеса за смекчаване на последиците от високите цени на енергията, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя обхват и последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,