(1)

Член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) предоставя преференциално третиране за покритите облигации при определени условия. В Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета (5) се определят основните елементи на покритите облигации и се предвижда общо определение за тях.

(2)

На 20 декември 2013 г. Комисията отправи искане към Европейския надзорен орган (Европейския банков орган), („ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6), за представяне на становище относно уместността на рисковите тегла за покритите облигации, определени в член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Съгласно становището на ЕБО от 1 юли 2014 г. преференциалното третиране чрез рискови тегла, предвиденo в Регламент (ЕС) № 575/2013, представлява по принцип уместно пруденциално третиране. ЕБО препоръча обаче да се обсъди допълнително допълването на изискванията за приемливост за преференциалното третиране чрез рискови тегла, за да бъдат обхванати поне областите на редуцирането на ликвидния риск, свръхобезпечеността, ролята на компетентните органи, както и доразвиването на съществуващите изисквания за оповестяване на информация пред инвеститорите.

(3)

Предвид становището на ЕБО е целесъобразно да се приемат допълнителни изисквания за покритите облигации, като по този начин се подобри качеството на покритите облигации, приемливи за благоприятно капиталово третиране съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.

(4)

Компетентните органи могат да предоставят частично освобождаване от прилагането на изискването експозициите към кредитни институции в рамките на пула от обезпечения да отговарят на първа степен на кредитно качество и вместо това да разрешат експозициите в рамките на максимум 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на институцията емитент да отговарят на втора степен на кредитно качество. Такова частично освобождаване обаче се прилага само след предварителна консултация с ЕБО и само при условие че могат да се документират проблеми във връзка със значителна потенциална концентрация в съответните държави членки, дължащи се на прилагането на изискването за първа степен на кредитно качество. Тъй като изискванията експозициите да отговарят на първа степен на кредитно качество, определена от агенциите за външна кредитна оценка, се спазват все по-трудно в повечето държави членки както в еврозоната, така и извън нея, прилагането на такова частично освобождаване от изискванията бе счетено за необходимо от държавите членки с най-големите пазари на покрити облигации. С цел да се опрости използването на експозиции към кредитни институции като обезпечение за покрити облигации и да се преодолеят проблемите във връзка с потенциалната концентрация, е необходимо да се измени Регламент (ЕС) № 575/2013, като се въведе правило, с което да се разрешава експозициите към кредитни институции в рамките на максимум 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации на институцията емитент да отговарят на втора степен на кредитно качество вместо на първа степен на кредитно качество, без да е необходима консултация с ЕБО. Необходимо е да се разреши използването на трета степен на кредитно качество за краткосрочните депозити и дериватите в определени държави членки, когато би било твърде трудно да се спази изискването за първа или втора степен на кредитно качество. С цел преодоляване на проблемите във връзка с потенциалната концентрация компетентните органи, определени съгласно Директива (ЕС) 2019/2162, следва да могат да разрешат използването на трета степен на кредитно качество за договори за деривати след консултация с ЕБО.

(5)

Заемите, обезпечени с първостепенни дялове, емитирани от френските Fonds communs de Titrisation или от равностойни дружества, които секюритизират експозиции, свързани с жилищни имоти или търговски недвижими имоти, са приемливи активи, които могат да се използват като обезпечение за покрити облигации в рамките на максимум 10 % от номиналната стойност на текущия размер на покритите облигации (наричан по-долу „прага от 10 %“). С член 496 от Регламент (ЕС) № 575/2013 обаче на компетентните органи се дава възможност да освобождават от прилагането на прага от 10 %. Освен това, с член 503, параграф 4 от посочения регламент от Комисията се изисква да направи преглед на целесъобразността на дерогацията, с която на компетентните органи се дава възможност да освобождават от прилагането на прага от 10 %. На 22 декември 2013 г. Комисията поиска от ЕБО да представи становище по този въпрос. В становището си ЕБО заяви, че използването като обезпечение на първостепенни дялове, емитирани от френските Fonds communs de Titrisation или от равностойни дружества, които секюритизират експозиции, свързани с жилищни имоти или търговски недвижими имоти, би породило опасения от пруденциално естество поради двупластовата структура на програмата за покрити облигации, обезпечени със секюритизиращи дялове, и по този начин би довело до недостатъчна прозрачност по отношение на кредитното качество на пула от обезпечения. По тази причина ЕБО препоръча дерогацията от прага от 10 % за първостепенните дялове, определена понастоящем в член 496 от Регламент (ЕС) № 575/2013, да бъде отменена след 31 декември 2017 г.

(6)

Само в някои държави нормативната уредба на покритите облигации позволява включването на ценни книжа, обезпечени с ипотека върху жилищен или търговски имот. Използването на такива структури намалява, като се счита, че то добавя излишна сложност в програмите за покрити облигации. По тази причина е целесъобразно използването на такива структури като приемливи активи изобщо да се премахне.

(7)

Вътрешногруповите структури от обединени покрити облигации, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013, също са използвани като приемливо обезпечение. Вътрешногруповите структури от обединени покрити облигации не създават допълнителни рискове от пруденциално естество, тъй като не пораждат същите опасения за сложност като използването на заеми, обезпечени с първостепенни дялове, емитирани от френските Fonds communs de Titrisation или от равностойни дружества, които секюритизират експозиции, свързани с жилищни имоти или търговски недвижими имоти. Съгласно становището на ЕБО обезпечаването на покрити облигации със вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации следва да бъде разрешено без ограничения, свързани с текущия размер на покритите облигации на кредитната институция емитент. Поради това следва да се премахне изискването за прилагане на ограничението от 15 % или 10 % спрямо експозициите към кредитни институции във вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации. Тези вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации са уредени от Директива (ЕС) 2019/2162

(8)

Принципите за оценка на недвижими имоти, служещи за обезпечаване на покрити облигации, се прилагат по отношение на покритите облигации, за да може тези облигации да отговарят на изискванията за преференциално третиране. Изискванията за приемливост на активите, служещи за обезпечаване на покрити облигации, се отнасят до общите характеристики за качество, с които се осигурява устойчивостта на пула от обезпечения, и поради това следва да бъдат уредени Директива (ЕС) 2019/2162 Съответно разпоредбите относно методологията за оценяване следва да бъдат предвидени в посочената директива, а регулаторните технически стандарти за оценка на ипотечната заемна стойност не следва да се прилагат по отношение на критериите за приемливост на покритите облигации.

(9)

Ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението са необходими за гарантиране на кредитното качество на покритите облигации. В член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 са посочени ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението за ипотека и залог върху кораби, но не се уточнява начинът на прилагането им. Това може да създаде несигурност. Ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението следва да се прилагат като незадължителни ограничения на обезпечението. Това означава, че макар да няма ограничения за размера на даден базов заем, този заем може да послужи за обезпечение само в рамките на наложените за активите ограничения за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението. Ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението определят процентния дял от заема, който се взема предвид във връзка с изискването за обезпечаване на задълженията. Поради това е целесъобразно да се уточни, че ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението определят дела от заема, който се взема предвид във връзка с обезпечаването на покритите облигации.

(10)

С цел осигуряване на по-голяма яснота ограниченията за съотношението на размера на заема към стойността на обезпечението следва да се прилагат през целия срок до падежа на заема. Действителните ограничения за това съотношение не следва да се променят, а да останат на равнището 80 % от стойността на жилищния имот за жилищните заеми, 60 % от стойността на търговския недвижим имот за търговските заеми с възможност за увеличение до 70 % от тази стойност и 60 % от стойността на корабите. Понятието „търговски недвижим имот“ следва да се разбира в съответствие с общото разбиране, че този вид имот е „нежилищен“ недвижим имот, включително когато се притежава от организации с нестопанска цел.

(11)

С цел допълнително подобряване на качеството на покритите облигации, за които се предоставя преференциално третиране, това преференциално третиране следва да зависи от наличието на минимално равнище на свръхобезпеченост, което означава равнище на обезпечение, надхвърлящо изискванията за покритие по Директива (ЕС) 2019/2162 Такова изискване би смекчило най-относимите рискове в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на емитента. Когато държавите членки решат да прилагат по-високо минимално равнище на свръхобезпеченост към покритите облигации, емитирани от кредитни институции, намиращи се на тяхна територия, това не следва да възпрепятства кредитните институции да инвестират в други покрити облигации с по-ниско минимално равнище на свръхобезпеченост, които са в съответствие с настоящия регламент, и да се възползват от неговите разпоредби.

(12)

Кредитните институции, които инвестират в покрити облигации, трябва да получават определена информация относно покритите облигации най-малко на полугодишна база. Изискванията за прозрачност са неразделна част от покритите облигации, като с тях се гарантира единно ниво за оповестяване и се дава възможност на инвеститорите да извършат необходимата оценка на риска, с което се подобряват съпоставимостта, прозрачността и стабилността на пазара. Поради това е целесъобразно да се гарантира, че изискванията за прозрачност се прилагат за всички покрити облигации чрез включването на тези изисквания в Директива (ЕС) 2019/2162 Съответно тези изисквания следва да бъдат заличени от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(13)

Покритите облигации са инструменти за дългосрочно финансиране и поради това се емитират с предвиден срок до падежа от няколко години. По тази причина е необходимо да се гарантира, че покритите облигации, емитирани преди 31 декември 2007 г. или преди 8 юли 2022 г., не са засегнати от настоящия регламент. За тази цел покритите облигации, емитирани преди 31 декември 2007 г., следва да продължат да бъдат освободени от изискванията съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с приемливите активи, свръхобезпечеността и заместващите активи. Освен това другите покрити облигации, които отговарят на изискванията по Регламент (ЕС) № 575/2013 и са емитирани преди 8 юли 2022 г., следва да бъдат освободени от изискванията за свръхобезпеченост и заместващи активи и да продължат да са приемливи за преференциалното третиране съгласно посочения регламент до падежа им.

(14)

Настоящият регламент следва да се прилага във връзка с разпоредбите на националното право за транспониране на Директива (ЕС) 2019/2162 С цел да се гарантира съгласуваното прилагане на новата законодателна рамка за определяне на структурните характеристики на емитирането на покрити облигации и на изменените изисквания за преференциално третиране, прилагането на настоящия регламент следва да бъде отложено, за да съвпадне с датата, от която държавите членки трябва да започнат да прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на посочената директива.

(15)

Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,

(1)

Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че Съюзът трябва да допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерки, приемани съгласно член 114 от ДФЕС. Член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) предвижда, че в политиките на Съюза трябва да се осигурява високо равнище на защита на потребителите.

(2)

Правото в областта на защитата на потребителите следва да се прилага ефективно в целия Съюз. Изчерпателната проверка за пригодност на правото в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара, извършена от Комисията през 2016 и 2017 г. в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (наричана по-нататък „REFIT“), обаче заключи, че ефективността на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите е отслабена поради липсата на осведоменост, както на търговците, така и на потребителите и че съществуващите средства за защита биха могли да се използват по-често.

(3)

Съюзът вече предприе редица мерки за подобряване на осведомеността на потребителите, търговците и практикуващите юристи относно правата на потребителите и за подобряване на прилагането на правата на потребителите и средствата за защита. Все още обаче има пропуски в националното право по отношение на наистина ефективни и пропорционални санкции за възпиране и санкциониране на нарушенията в рамките на Съюза, недостатъчни индивидуални правни средства за защита на потребителите, претърпели вреди от нарушаването на националното законодателство, транспониращо Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), и недостатъците по отношение на производството във връзка с искове за преустановяване на нарушения съгласно Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Преразглеждането на производството във връзка с исковете за преустановяване на нарушенията следва да бъде осъществено чрез отделен инструмент за изменение и замяна на Директива 2009/22/ЕО.

(4)

Директиви 98/6/ЕО (5), 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС (6) на Европейския парламент и на Съвета включват изисквания за държавите членки да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, насочени към нарушенията на националните разпоредби, транспониращи тези директиви. Освен това, с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (7) се изисква държавите членки да предприемат правоприлагащи мерки, включително налагане на санкции, по ефективен, ефикасен, и координиран начин, за да се преустановят или забранят широко разпространените нарушения или широко разпространените нарушения със съюзно измерение.

(5)

Настоящите национални правила относно санкциите значително се различават в рамките на Съюза. В частност, не всички държави членки гарантират, че могат да бъдат налагани ефективни, пропорционални и възпиращи глоби на търговците, отговорни за широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение. Следователно съществуващите правила относно санкциите съгласно Директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС следва да се подобрят и едновременно с това да се въведат нови правила относно санкциите в Директива 93/13/ЕИО на Съвета (8).

(6)

Държавите членки следва да продължат да могат да избират вида на санкцията и да предвидят в своето национално право съответните процедури за налагането на санкции в случай на нарушения на директиви 93/13/ЕИО, 98/6/ЕО, 2005/29/EО и 2011/83/ЕС, изменени с настоящата директива.

(7)

За да улесни по-последователното прилагане на санкциите, по-специално в случай на нарушения в рамките на Съюза, широко разпространени нарушения и широко разпространени нарушения със съюзно измерение, съгласно определението в Регламент (ЕС) 2017/2394, в директиви 93/13/ЕИО, 98/6/ЕО, 2005/29/EО и 2011/83/ЕС следва да бъдат включени общи неизчерпателни и примерни критерии за налагането на санкции. Тези критерии следва да включват например естеството, тежестта, мащаба и продължителността на нарушението, както и всяко средство за защита, предоставено от търговеца на потребителите за причинената вреда. Наличието на повторни нарушения от един и същ извършител показва склонност към извършване на такива нарушения и поради това е съществен показател за тежестта на поведението и съответно необходимостта от увеличаване на размера на санкцията, за да се постигне ефективно възпиране. Финансовите ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението следва да бъдат вземани под внимание, ако са налице съответните данни. Други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, също могат да се вземат под внимание.

(8)

Тези общи неизчерпателни и примерни критерии за налагане на санкциите може да не са приложими при вземане на решения относно санкциите за всяко нарушение, особено по отношение на маловажните нарушения. Държавите членки следва да вземат предвид и други общи принципи на правото, приложими при налагането на санкции, какъвто е например принципът на non bis in idem (забрана за повторно осъждане или наказание).

(9)

В съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394 компетентните органи на държавите членки, които координираното действие касае, трябва да предприемат всички необходими правоприлагащи мерки срещу търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или за широко разпространеното нарушение със съюзно измерение, за да се постигне преустановяването или забраната на това нарушение. Когато е целесъобразно, те трябва да налагат санкции, например глоби или периодични наказателни плащания на търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или за широко разпространеното нарушение със съюзно измерение. Правоприлагащите мерки трябва да се предприемат по ефективен, ефикасен и координиран начин, за да се преустанови или забрани широко разпространеното нарушение или широко разпространеното нарушение със съюзно измерение. Компетентните органи, които координираното действие касае, трябва да се стремят да предприемат правоприлагащи мерки едновременно в държавите членки, засегнати от това нарушение.

(10)

За да се гарантира, че органите на държавите членки могат да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по отношение на широко разпространените нарушения и на широко разпространените нарушения със съюзно измерение, които са предмет на мерки за координирано разследване и прилагане на законодателството в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2394, глобите за такива нарушения трябва да бъдат въведени като елемент от санкциите. С цел да се гарантира, че глобите имат възпиращо действие, държавите членки следва да въведат в своето национално право максимални глоби за такива нарушения в размер на не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки. В определени случаи търговецът може да е група от дружества.

(11)

Както е предвидено в членове 9 и 10 от Регламент (ЕС) 2017/2394, при налагането на санкции следва да се обърне надлежно внимание, в зависимост от случая, на естеството, тежестта и продължителността на съответното нарушение. Налагането на санкции следва да е пропорционално и в съответствие с правото на Съюза и националното право, включително с приложимите процесуални гаранции, и с принципите, залегнали в Хартата. Накрая, наложените санкции следва да съответстват на естеството и цялостната действителна или вероятна вреда от нарушението на правото на Съюза за защита на интересите на потребителите. Правомощието за налагане на санкции трябва да се упражнява пряко от компетентните органи въз основа на собствената им компетентност или, когато е целесъобразно — чрез прибягване до други компетентни органи или други публични органи, или чрез даване на указания на определените органи, ако е приложимо, или чрез сезиране на съдилища, от чиято компетентност е да издадат необходимото решение, включително, когато е подходящо, чрез обжалване, в случай че заявлението за издаване на необходимото решение не е уважено.

(12)

Когато, в резултат от координираното действие по Регламент (ЕС) 2017/2394, един компетентен орган по смисъла на посочения регламент, налага глоба на търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или за широко разпространеното нарушение със съюзно измерение, той следва да може да наложи глоба в размер на не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца във всички държави членки, засегнати от координираното действие по правоприлагане.

(13)

Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да поддържат или да въвеждат в националното си право по-високи максимални глоби, основани на оборота, за широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение. Държавите членки следва също така да имат възможност да основат тези глоби на световния оборот на търговеца или да разширят правилата относно глобите, така че да се включат и други нарушения, които не са обхванати от разпоредбите на настоящата директива във връзка с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394. Изискването за определяне на размер на глобата от не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца не следва да се прилага към допълнителните правила на държавите членки относно периодичните наказателни плащания, например ежедневни глоби, за неспазване на всяко решение, заповед, временна мярка, ангажимент на търговеца или друга мярка, с цел преустановяване на нарушението.

(14)

В Директива 93/13/ЕИО следва да се включат правила относно санкциите с оглед на засилването на нейния възпиращ ефект. Държавите членки са свободни да вземат решения относно административните или съдебните производства за прилагане на санкции за нарушенията на посочената директива. По-специално административните органи или националните съдилища биха могли да налагат санкции, когато установят несправедливия характер на договорни клаузи, включително въз основа на съдебни производства, образувани от административен орган. Санкциите биха могли да бъдат налагани и от административните органи или националните съдилища, когато продавачът или доставчикът използва договорни клаузи, които при всички обстоятелства изрично се определят като несправедливи в националното право, както и когато продавачът или доставчикът използва договорни клаузи, считани за несправедливи по силата на окончателно обвързващо решение. Държавите членки биха могли да решат административните органи също така да имат правото да установяват несправедливия характер на договорни клаузи. Административните органи или националните съдилища биха могли също така да налагат санкция чрез същото решение, с което е установена несправедливостта на договорните клаузи. Държавите членки биха могли и да установят подходящи механизми за координиране на действия на национално равнище по отношение на индивидуалните средства за защита и санкции.

(15)

При разпределянето на приходите от глоби държавите членки следва да вземат предвид засилването на защитата на общия интерес на потребителите, както и на други защитени обществени интереси.

(16)

Държавите членки следва да гарантират, че са налице правни средства за защита на потребителите, пострадали от нелоялни търговски практики, с цел да се премахнат всички последици от тези нелоялни практики. Една ясна рамка за индивидуални правни средства за защита ще улесни правоприлагането от страна на частноправни субекти. Потребителят следва да има достъп до обезщетение за вреди и, когато е уместно – до намаляване на цената или прекратяване на договора, по пропорционален и ефективен начин. Държавите членки не следва да бъдат възпрепятствани да поддържат или въвеждат права за други правни средства за защита на потребителите, пострадали от нелоялни търговски практики, например ремонт или замяна, с цел да се гарантира пълното отстраняване на последствията от такива практики. Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да определят условията за прилагането и последиците от правните средства за защита на потребителите. При прилагането на правните средства за защита може да се вземат предвид, когато е целесъобразно, тежестта и естеството на нелоялната търговска практика, претърпените от потребителя вреди и други съответни обстоятелства, като например неправомерни действия или нарушаване на договора от страна на търговеца.

(17)

Проверката за пригодност на правото в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара и паралелното оценяване на Директива 2011/83/ЕС идентифицираха и редица области, където съществуващите правила на Съюза за защита на потребителите следва да се модернизират. Предвид непрекъснатото разработване на цифрови инструменти е необходимо адаптиране на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите.

(18)

По-предното класиране или всяко приоритетно позициониране на търговски оферти сред резултатите от онлайн търсене от доставчиците на функционалността за онлайн търсене, оказва голямо въздействие върху потребителите.

(19)

Класирането се отнася до относителната приоритетна позиция на предложенията на търговци или значимостта на представените резултати от търсенето, организирани или съобщени от доставчиците на функционалността за онлайн търсене, включително в резултат от използването на алгоритмична последователност, механизъм за класиране или механизъм за оценка, визуално осветяване или други средства за подчертаване, или комбинация от тях.

(20)

Във връзка с това приложение I към Директива 2005/29/ЕО следва да бъде изменено, за да се уточни, че практики, при които търговец предоставя информация на потребител под формата на резултати от търсене в отговор на онлайн заявка за търсене от потребителя, без да се посочва ясно наличието на платени реклами или плащания специално с цел постигане на по-предно класиране на продуктите сред резултатите от търсенето, следва да бъдат забранени. Когато търговецът пряко или непряко е платил на доставчика на функционалността за онлайн търсене за да получи по-предно класиране на даден продукт сред резултатите от търсенето, доставчикът на функционалността за онлайн търсене следва да уведоми потребителите за този факт в сбита, лесно достъпна и разбираема форма. Непрякото плащане би могло да е под формата на приемане от страна на търговеца на допълнителни задължения към доставчика на функционалността за онлайн търсене без значение тяхното естество конкретно с цел по-предно класиране. Непрякото плащане би могло да се състои от по-висока комисиона на операция, както и от различни схеми за обезщетение, които водят конкретно до по-предно класиране. Плащания за общи услуги, например комисиона за включване в списък или абонаменти за членство, които включват широк спектър от функционалности, предлагани от доставчика на функционалността за онлайн търсене на търговеца, не следва да се считат за плащане специално с цел постигане на по-предно класиране на продуктите, при условие че тези плащания не са предназначени за постигането на по-предно класиране. Функционалността за онлайн търсене може да се предоставя от различни видове онлайн търговци, включително посредници, като например онлайн места за търговия, търсачки и уебсайтове за сравняване.

(21)

Изискванията за прозрачност по отношение на основните параметри, определящи класирането, се уреждат също с Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета (9). Изискванията за прозрачност съгласно посочения регламент обхващат широк спектър от онлайн посредници, включително онлайн местата за търговия, но се прилагат само между търговци и онлайн посредници. Поради това в Директива 2005/29/ЕО следва да се въведат подобни изисквания за прозрачност, с които да се гарантира подходяща прозрачност спрямо потребителите, с изключение на случаите на доставчици на онлайн търсачки, за които в посочения регламент вече се изисква да определят основните параметри, които поотделно или съвместно са най-важни при определяне на класирането, както и относителната важност на тези основни параметри, като на търсачката на тези доставчици се публикува описание на посочените параметри, до което е осигурен лесен и публичен достъп и чийто текст е на ясен и разбираем език.

(22)

Търговците, предоставящи възможност на потребителите за търсене на стоки и услуги, например пътуване, настаняване и развлекателни дейности, предлагани от различни търговци или от потребители, следва да уведомяват потребителите за основните параметри по подразбиране, определящи класирането на офертите, представени на потребителя в отговор на заявката за търсене, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри. Тази информация следва да е кратка и с лесен, приоритетен и пряк достъп. Параметри, определящи класирането, означава всички общи критерии, процеси и конкретни сигнали, включени в алгоритмите или другите механизми за промяна или поставяне на по-задно място в класирането.

(23)

Изискването за информация по отношение на основните параметри, определящи класирането не засяга Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета (10). От търговците не следва да се изисква да разкриват подробното функциониране на техните механизми за класиране, включително алгоритмите. Търговците следва да предоставят общо описание на основните параметри, определящи класирането, в което се обясняват основните параметри по подразбиране, използвани от търговеца, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри, но това описание не е необходимо да бъде представяно по персонализиран начин за всяка отделна заявка за търсене.

(24)

Когато продуктите се предлагат на потребители на онлайн места за търговия, предоставянето на преддоговорна информация съгласно изискванията на Директива 2011/83/ЕС става с участието както на доставчика на мястото за онлайн търговия, така и на доставчика трета страна. В резултат от това потребителите, които използват онлайн места за търговия, могат да не разбират добре кои са техните договорни партньори и по какъв начин са засегнати техните права и задължения.

(25)

Онлайн местата за търговия следва да се определят за целите на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по начин, подобен на този в Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11) и Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета (12). Определението за „онлайн места за търговия“ следва обаче да бъде актуализирано и формулирано така, че да бъде по-неутрално от технологична гледна точка, с цел да се обхванат новите технологии. Поради това е удачно вместо понятието „уебсайт“, да се използва софтуер, включително уебсайт, част от уебсайт или приложение, управлявано от търговеца или от негово име, в съответствие с понятието „онлайн интерфейс“, както е предвидено в Регламент (ЕС) 2017/2394 и Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(26)

Следователно в директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС следва да се предвидят специфични изисквания за информация за онлайн местата за търговия, с цел да се информират потребителите, които ги използват, относно основните параметри, определящи класирането на офертите и дали сключват договор с търговец или с лице, различно от търговец, като например друг потребител.

(27)

Доставчиците на онлайн места за търговия следва да уведомяват потребителите дали третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, е търговец или лице, различно от търговец, въз основа на направеното до тях заявление от третата страна. Когато третата страна, която предлага стоките, услугите или цифровото съдържание, заяви, че статутът ѝ е на лице, различно от търговец, доставчиците на онлайн места за търговия следва да предоставят кратко изявление, че правата на потребителите, произтичащи от правото на Съюза в областта на защитата на потребителите, не се прилагат за сключения договор. Освен това потребителите следва да бъдат информирани за това как се разпределят свързаните с договора задължения между третите страни, предлагащи стоките, услугите или цифровото съдържание, и доставчиците на онлайн места за търговия. Информацията следва да се предостави по ясен и разбираем начин, а не само в стандартните общи условия или в подобни договорни документи. Изискванията за предоставяне на информация от страна на доставчиците на онлайн места за търговия следва да бъдат пропорционални. Необходимо е тези изисквания да постигат баланс между висока степен на защита на потребителите и конкурентоспособността на доставчиците на онлайн места за търговия. От доставчиците на онлайн места за търговия не следва да се изисква да посочват конкретните потребителски права, когато ги информират за тяхната неприложимост. Това не засяга изискванията за предоставяне на информация на потребителите, предвидени в Директива 2011/83/ЕС, и по-специално в член 6, параграф 1 от нея. Информацията относно отговорността за гарантирането на правата на потребителите, която трябва да се предостави, зависи от договорните споразумения между доставчиците на места за онлайн търговия и съответните търговци трети страни. Доставчикът на онлайн място за търговия може да посочи, че търговецът трета страна, е единственият, който отговаря за гарантирането на правата на потребителите, или да опише своите конкретни отговорности, когато този доставчик поема отговорност за определени аспекти на договора, например доставка или упражняване на правото на отказ.

(28)

В съответствие с член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14), от доставчиците на онлайн места за търговия не следва да се изисква да проверяват правния статут на доставчиците трети страни. Вместо това доставчиците на онлайн места за търговия следва да изискват от доставчици трети страни на онлайн места за търговия да посочват своя статут на търговци или на лица, различни от търговци, за целите на правото в областта на защита на потребителите и да предоставят тази информация на доставчика на онлайн мястото за търговия.

(29)

Като се има предвид бързото технологично развитие по отношение на онлайн местата за търговия и необходимостта от гарантиране на високо равнище на защита на потребителите, държавите членки следва да могат да приемат или да поддържат конкретни допълнителни мерки за тази цел. Тези разпоредби следва да са пропорционални, недискриминационни и да не нарушават Директива 2000/31/ЕО.

(30)

Определенията за „цифрово съдържание“ и „цифрови услуги“ в Директива 2011/83/ЕС следва да се приведат в съответствие с определенията в Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета (15). Цифровото съдържание, обхванато от Директива (ЕС) 2019/770, включва еднократно предоставяне, поредица от отделни действия по предоставяне или непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок. Елементът на непрекъснато предоставяне не следва непременно да изисква дългосрочно предоставяне. Случаи като излъчването в интернет (уебстрийминг) на видеоклипове следва да се считат за непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок, независимо от действителната продължителност на аудиовизуалния файл. Поради това може да е трудно да се направи разграничение между различните видове цифрово съдържание и цифрови услуги, тъй като и двете могат да включват непрекъснато предоставяне от търговеца през целия период на договора. Примери за цифрови услуги са услугите за споделяне на образ и звук и друг хостинг на файлове, текстообработка или игри, предлагани в облака, съхранение в облак, уеб поща, социални медии и приложения в облак. Непрекъснатото участие на доставчика на услуги обосновава прилагането на правилата за право на отказ, предвидени в Директива 2011/83/ЕС, която ефективно позволява на потребителите да тестват услугата и да решат, в рамките на 14-дневен срок от сключване на договора, дали желаят да я ползват и занапред или не. Много договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, се характеризират с еднократно действие от страна на търговеца по предоставяне на потребителя на определен елемент или елементи от цифрово съдържание, например определени музикални или видео файлове. Договорите за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, остават предмет на изключение от правото на отказ, предвидено в член 16, първа алинея, буква м) от Директива 2011/83/ЕС, в която се предвижда, че потребителят губи правото си на отказ след започване на изпълнението на договора, например при изтегляне или стрийминг на съдържанието, в случай че потребителят е дал предварително изрично съгласие за започване на изпълнението по време на срока на отказ и е потвърдил, че по този начин е изгубил правото си на отказ. При съмнение дали договорът представлява договор за услуга или договор за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, следва да се прилагат правилата за правото на отказ при услугите.

(31)

Цифровото съдържание и цифровите услуги често се предоставят онлайн по силата на договори, съгласно които потребителят не плаща цена, но предоставя лични данни на търговеца. Директива 2011/83/ЕС вече се прилага за договорите за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя върху материален носител (а именно предоставяне на онлайн цифрово съдържание), независимо от това дали потребителят плаща парична цена или предоставя лични данни. Въпреки това посочената директива се прилага само за договори за услуги, включително договори за цифрови услуги, съгласно които потребителите плащат или се задължават да платят дадена цена. Следователно посочената директива не се прилага за договори за цифрови услуги, при които потребителят предоставя лични данни на търговеца без да заплаща цена. Като се имат предвид техните прилики и взаимозаменяемостта на платените цифрови услуги и цифровите услуги, предоставени в замяна на лични данни, те следва да се уреждат от същите правила съгласно посочената директива.

(32)

Следва да се гарантира съгласуваност между приложното поле на Директива 2011/83/ЕС и Директива (ЕС) 2019/770, която се прилага за договори за предоставяне на цифрово съдържание или на цифрови услуги, при които потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни на търговеца.

(33)

Следователно приложното поле на Директива 2011/83/ЕС следва да бъде разширено, за да обхване и договорите, при които търговецът предоставя или се задължава да предостави цифрова услуга на потребителя, а потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни. Подобно на договорите за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, посочената директива следва да се прилага всеки път когато потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни на търговеца, освен когато личните данни, предоставени от потребителя, са обработени изключително от търговеца с цел предоставяне на цифрово съдържание или цифрова услуга и търговецът не обработва тези данни с никаква друга цел. Всяка обработка на лични данни следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(34)

За да се гарантира пълно съответствие с Директива (ЕС) 2019/770, в случаите, когато цифровото съдържание и цифровите услуги не се предоставят срещу цена, Директива 2011/83/ЕС също така не следва да се прилага за ситуации, при които търговецът събира лични данни с единствената цел да изпълни законовите изисквания, които са приложими спрямо него. Такива ситуации могат да включват например случаите, когато регистрацията на потребителя се изисква съгласно приложимите закони за целите на сигурността и идентификацията.

(35)

Директива 2011/83/ЕС също така не следва да се прилага за ситуации, при които търговецът събира само метаданни, например информация за устройството на потребителя или неговата история на сърфиране, освен когато това се счита за договор съгласно националното право. Тя също така не следва да се прилага за ситуации, при които потребителят, без да е сключил договор с търговеца, е обект на реклами, което е с цел единствено да получи достъп до цифрово съдържание или цифрова услуга. Държавите членки следва обаче да са свободни да разширят приложението на посочената директива, за да включат, или по някакъв друг начин да уредят, и ситуациите, които са изключени от обхвата на същата директива.

(36)

Понятието за функционалност следва да бъде разбирано като отнасящо се до начините, по които цифрово съдържание или цифрова услуга могат да бъдат използвани. Например липсата или наличието на технически ограничения, като защита чрез цифрово управление на правата или регионално кодиране, може да окажат въздействие върху способността на цифровото съдържание или цифровата услуга да изпълняват всички свои функции с оглед на целта, за която са предназначени. Понятието за оперативна съвместимост показва дали и до каква степен цифровото съдържание или цифровата услуга може да функционира с хардуер или софтуер, различни от онези, с които обичайно се използват цифрово съдържание или цифрови услуги от същия вид. Успешното функциониране би могло да включва, например, способността на цифровото съдържание или цифровата услуга да обменят информация с друг такъв софтуер или хардуер и да използват обменената информация. Понятието за съвместимост е определено в Директива (ЕС) 2019/770.

(37)

Съгласно член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 от Директива 2011/83/ЕС от търговците се изисква, съответно за договорите извън търговския обект и за договорите от разстояние, да получат предварителното изрично съгласие на потребителя, за да започнат изпълнението преди изтичане на срока за отказ. Член 14, параграф 4, буква а) от посочената директива предвижда договорна санкция, когато това изискване не е изпълнено от търговеца, а именно че потребителят не трябва да плаща за предоставените услуги. Изискването за получаване на предварителното изрично съгласие на потребителя съответно се отнася само за услугите, включително и за цифрови услуги, които се предоставят срещу заплащане на цена. Затова е необходимо да се изменят член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8, за да се уточни, че изискването за търговците да изискват предварителното изрично съгласие на потребителите се прилага само за договори за услуги, които задължават потребителя да плати.

(38)

В член 16, първа алинея, буква м) от Директива 2011/83/ЕС се предвижда изключение от правото на отказ по отношение на цифровото съдържание, което не се предоставя на материален носител, ако потребителят е дал предварително изрично съгласие изпълнението да започне преди изтичане на срока за отказ и е потвърдил, че знае, че по този начин губи правото си на отказ. В член 14, параграф 4, буква б) от посочената директива се предвижда договорна санкция, когато това изискване не е изпълнено от търговеца, а именно потребителят не трябва да плаща за използваната цифрова услуга. Изискването за получаване на предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителя съответно се отнася само за услугите за цифрово съдържание, което се предоставя срещу заплащане на цена. Затова е необходимо да се измени член 16, първа алинея, буква м), за да се уточни, че изискването за търговците да получат предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителите се прилага само за договори, които задължават потребителя да плати.

(39)

Член 7, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО определя изискванията за предоставяне на информация относно „офертата за покупка“ на продукт на определена цена. Тези изисквания за предоставяне на информация вече се прилагат на етапа на рекламиране, докато Директива 2011/83/ЕС налага същите и други изисквания за по-подробна информация на по-късен етап преди сключване на договора (а именно непосредствено преди потребителят да сключи договора). Следователно от търговците може да се изисква да предоставят същата информация на етапа на рекламиране (например онлайн реклама на медиен уебсайт) и на етапа преди сключване на договора (например на страниците на своите онлайн магазини).

(40)

Изискванията за предоставяне на информация съгласно член 7, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО включват информиране на потребителя относно политиката на търговеца за разглеждане на жалби. Изводите от проверката за пригодност на правото в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара показват, че тази информация е най-важна на етапа преди сключване на договора, който се урежда от Директива 2011/83/ЕС. Поради тази причина изискването за предоставяне на тази информация в офертите за покупка на етапа на рекламиране съгласно Директива 2005/29/ЕО следва да се заличи.

(41)

Член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83/ЕС изисква от търговците да предоставят на потребителите преддоговорна информация относно правото на отказ, включително стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I, част Б към посочената директива. Член 8, параграф 4 от същата директива предвижда по-опростени изисквания за предоставяне на преддоговорна информация, ако договорът се сключва чрез средство за комуникация от разстояние, което позволява ограничено място или време за предоставяне на информацията, например по телефона, чрез гласово управляеми продавач-консултанти или чрез SMS съобщение. Задължителната преддоговорна информация, която да се предостави на или чрез това конкретно средство за комуникация от разстояние, включва предоставянето на информация, която се отнася до правото на отказ, посочено в член 6, параграф 1, буква з). В съответствие с това тя включва и предоставянето на стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I, част Б. Предоставянето на формуляра за отказ обаче е невъзможно, когато договорът е сключен чрез средство като телефон или гласово управляем продавач-консултант и може да не е технически осъществимо по удобен начин чрез други средства за комуникация от разстояние, обхванати от член 8, параграф 4. Затова е целесъобразно да се изключи предоставянето на стандартния формуляр за отказ от информацията, която търговците трябва да предоставят във всички случаи на или чрез конкретните средства за комуникация от разстояние, използвани за сключване на договора по член 8, параграф 4.

(42)

Член 16, първа алинея, буква а) от Директива 2011/83/ЕС предвижда изключение от правото на отказ по отношение на договорите за услуги, които са изцяло изпълнени, ако изпълнението е започнало с предварителното изрично съгласие на потребителя и с потвърждение, че той ще загуби правото си на отказ, след като договорът бъде изцяло изпълнен от търговеца. От друга страна член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 от посочената директива, в които се уреждат задълженията на търговеца в ситуации, когато изпълнението на договора е започнало преди изтичането на срока на право на отказ, изискват от търговеца само да получи предварителното изрично съгласие на потребителя, но не и потвърждение, че правото на отказ ще бъде изгубено след пълното изпълнение на договора. За да се гарантира съгласуваност между тези разпоредби, в член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 е необходимо да се добави задължение за търговеца да получи и потвърждение от потребителя, че правото на отказ ще бъде изгубено след пълното изпълнение на договора, ако потребителят е задължен да плати съгласно договора. В допълнение формулировката на член 16, първа алинея, буква а) следва да се измени, за да се вземат предвид промените в член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8, съгласно които изискването за търговците да получат предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителя се прилага само за договори за услуги, които задължават потребителя да плати. Държавите членки обаче следва да може да избират да не прилагат изискването за получаване на потвърждение от потребителя, че правото на отказ ще бъде загубено след пълното изпълнение по отношение на договори за услуги, при които потребителят изрично е поискал посещение от страна на търговеца с цел извършване на дейности по ремонт. В член 16, първа алинея, буква в) от посочената директива се предвижда изключение от правото на отказ в случай на договори за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани. Това изключение обхваща например изработването и монтажа на мебели по поръчка в дома на потребителя, когато това се извършва в рамките на един договор за продажба.

(43)

Изключението от правото на отказ, предвидено в член 16, първа алинея, буква б) от Директива 2011/83/ЕС, следва да се счита, че се прилага и за договори за отделни доставки на несвързана с мрежата енергия, тъй като нейната цена зависи от колебанията на стоковите пазари или на енергийните пазари, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за отказ.

(44)

В член 14, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС се определят условията, при които, в случай на упражняване на правото на отказ, потребителят не поема разходите за извършване на услугите, предоставяне на комунални услуги и предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител. Когато някое от тези условия е изпълнено, потребителят няма задължението да плати цената за услугата, комуналните услуги или цифровото съдържание, получени преди упражняване на правото на отказ. Що се отнася до цифровото съдържание, едно от тези некумулативни условия, a именно това по член 14, параграф 4, буква б), точка iii), е липсата на потвърждение на договора, което включва потвърждение за предварителното изрично съгласие на потребителя за това да започне изпълнението на договора преди изтичане на срока за отказ и потвърждение, че в резултат от това правото на отказ се губи. Това условие обаче не е включено сред условията за загубване на правото на отказ в член 16, първа алинея, буква м) от посочената директива, което създава несигурност по отношение на възможността за потребителите да се позоват на член 14, параграф 4, буква б), точка iii), когато другите две условия, предвидени в член 14, параграф 4, буква б), са изпълнени и в резултат на това правото на отказ е загубено в съответствие с член 16, първа алинея, буква м). Следователно условието, предвидено в член 14, параграф 4, буква б), точка iii), следва да бъде добавено към член 16, първа алинея, буква м), за да се даде възможност на потребителя да упражни правото си на отказ, когато това условие не е изпълнено, и съответно да претендира за правата, уредени в член 14, параграф 4.

(45)

Търговците могат да индивидуализират цената в офертите си за конкретни потребители или категории потребители въз основа на автоматизирано вземане на решение и профилиране на поведението на потребителите, което позволява на търговците да преценят покупателната способност на потребителите. Поради това потребителите следва да са ясно информирани, когато цената, която им се представя, е индивидуализирана въз основа на автоматизирано решение, за да могат да вземат под внимание потенциалните рискове при своето решение за покупка. Следователно към Директива 2011/83/ЕС следва да се добави специфично изискване за предоставяне на информация на потребителите, когато цената е индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения. Това изискване за предоставяне на информация не следва да се прилага за техники като „динамично“ ценообразуване или образуване на цената „в реално време“, които са свързани с промяна на цената по изключително гъвкав и бърз начин в отговор на търсенето на пазара, когато тези техники не включват индивидуализиране въз основа на автоматизирано вземане на решения. Изискванията за предоставяне на информация не засягат Регламент (ЕС) 2016/679, в който се предвижда, наред с другото, правото на физическите лица да не бъдат обект на автоматизирано вземане на индивидуални решения, включително профилиране.

(46)

Предвид технологичното развитие е необходимо да се премахне посочването на номер на факс в списъка със средствата за комуникация в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС, тъй като понастоящем факсът се използва рядко и е до голяма степен остаряло средство.

(47)

Потребителите все повече разчитат на отзиви и препоръки от други потребители, когато вземат решения за покупка. Поради това, когато търговците предоставят достъп до потребителски отзиви за продукти, те следва да информират потребителите за наличието на процеси или процедури, с които се гарантира, че публикуваните отзиви са от потребители, които действително са използвали или закупили продуктите. При наличието на такива процеси или процедури, търговците следва да предоставят информация за начина, по който се извършват проверките, както и ясна информация на потребителите за това как се обработват отзивите, например дали се публикуват всички отзиви – както положителните, така и отрицателните, или дали тези отзиви са били спонсорирани или повлияни от договорно отношение с търговец. Нещо повече, поради това следва да се счита, че е нелоялна търговска практика да бъдат заблуждавани потребителите, като се твърди, че отзивите за даден продукт са били предоставени от потребители, които действително са го използвали или закупили, когато не са предприети разумни и пропорционални мерки, за да се гарантира, че отзивите са от такива потребители. Такива стъпки биха могли да включват технически средства за проверка на надеждността на лицето, което публикува отзив, например като се изисква информация, с която да се потвърди, че потребителят действително е използвал или закупил продукта.

(48)

Разпоредбите на настоящата директива относно потребителските отзиви и препоръки не засягат обичайната и законосъобразна рекламна практика на преувеличени изявления или изявления, които не трябва да се приемат буквално.

(49)

На търговците следва също така да бъде забранено да дават фалшиви потребителски отзиви и препоръки, като например „харесвания“ в социалните медии, или да упълномощават други лица да правят това, за да рекламират продуктите си, както и да им бъде забранено да манипулират потребителските отзиви и препоръки, като например се публикуват само положителни отзиви и се заличават отрицателните. Такава практика може да се получи и чрез екстраполация на социални препоръки, когато положителното взаимодействие на ползвателя с определено онлайн съдържание се свързва или прехвърля към различно, но свързано съдържание, като се създава впечатление, че ползвателят изразява положителна позиция и спрямо свързаното съдържание.

(50)

На търговците следва да бъде забранено да препродават на потребителите билети за културни и спортни прояви, които са придобили чрез използване на софтуер като „ботове“, който им дава възможност да купуват билети в количество, надвишаващо техническите ограничения, наложени от първичния продавач на билети, или да заобиколят всички други технически средства, въведени от първичния продавач, за да гарантира достъп до билетите за всички лица. Тази забрана не засяга други национални мерки, които държавите членки могат да предприемат, за да защитят законните интереси на потребителите и да осигурят провеждането на политиката в областта на културата и широк достъп на всички лица до културни и спортни събития, като например регулират цената за препродажба на билетите.

(51)

Член 16 от Хартата гарантира свободата на стопанска инициатива в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Предлагането в държавите членки на стоки като идентични една с друга, когато всъщност между техния състав или характеристики има значителна разлика, обаче може да въведе потребителите в заблуждение и да ги подтикне да вземат решение за сделка, което в противен случай не биха взели.

(52)

Такава практика може да бъде разглеждана като противоречаща на Директива 2005/29/ЕО въз основа на оценка на относимите елементи за всеки конкретен случай. За да се улесни прилагането на съществуващото право на Съюза от органите за защита на потребителите и органите по храните в държавите членки, в Известието на Комисията от 29 септември 2017 г. относно „прилагането на законодателството на ЕС в областта на храните и защитата на потребителите спрямо проблеми, свързани с разлики в качеството на продуктите – специфичният случай с храните“, бяха предоставени указания за прилагането на действащите правила на Съюза при ситуации на разлики в качеството на храните. В този контекст Съвместният изследователски център на Комисията представи на 25 април 2018 г.„Рамка за подбор и тестване на храните с цел оценка на свързани с качеството характеристики: обща методика за тестване на ЕС“.

(53)

При липсата на изрична разпоредба обаче опитът от прилагането показва, че потребителите, търговците и компетентните национални органи може да не са наясно с това кои търговски практики може да са в противоречие с Директива 2005/29/ЕО. Поради това посочената директива следва да бъде изменена, за да се гарантира правната сигурност както за търговците, така и за правоприлагащите органи, като се разгледа изрично въпросът за предлагането на стока като идентична на стока, предлагана на пазара на други държави членки, когато тази стока се различава значително по състав и характеристики. Компетентните органи следва да оценяват и разглеждат подобни практики според всеки конкретен случай в съответствие с Директива 2005/29/ЕО, изменена с настоящата директива. При извършване на оценката компетентният орган следва да вземе под внимание дали това разграничаване може лесно да бъде установено от потребителите, правото на търговеца да адаптира стоки от една и съща марка спрямо различните географски пазари заради законосъобразни и обективни фактори, например национално право, наличност или сезонност на суровини или доброволни стратегии за подобряване на достъпа до здравословни и питателни храни, както и правото на търговците да предлагат стоки от същата марка в опаковки с различно тегло или обем на различните географски пазари. Компетентните органи следва да оценят дали това разграничаване може лесно да бъде установено от потребителите, като проверят наличието и адекватността на информацията. Важно е потребителите да са информирани за наличието на разлика в стоките поради законосъобразни и обективни фактори. Търговците следва да са свободни да предоставят тази информация по различни начини, които осигуряват на потребителите достъп до необходимата информация. Търговците по принцип би следвало да предпочитат алтернативни начини за предоставянето на информация от този за предоставяне на информация върху етикета на стоките. Следва да се спазват съответните действащи в Съюза секторни правила и правила за свободно движение на стоки.

(54)

Въпреки че продажбите извън търговски обект представляват законосъобразен и трайно установен канал за продажби, като продажбите в търговските обекти на търговеца и продажбите от разстояние, някои особено агресивни или заблуждаващи практики на предлагане или продажба, свързани с посещенията на дома на потребителя или по време на екскурзии, посочени в член 2, параграф 8 от Директива 2011/83/ЕС, могат да поставят потребителите под натиск да закупят стоки или услуги, които в противен случай не биха купили или да извършат покупки на завишени цени, често включващи незабавно плащане. Такива практики често са насочени към по-възрастните или други уязвими потребители. Някои държави членки считат тези практики за нежелани и смятат за необходимо да ограничат определени форми и аспекти на продажби извън търговски обект по смисъла на Директива 2011/83/ЕС като агресивни и заблуждаващи практики на предлагане или продажби на продукти чрез нежелани посещения в дома на потребителя или екскурзии. Когато тези ограничения са приети от съображения, различни от защитата на потребителите, например обществения интерес или зачитане на личния живот на потребителите, защитени от член 7 от Хартата, те не попадат в приложното поле на Директива 2005/29/ЕО.

(55)

В съответствие с принципа на субсидиарност и за да се улесни прилагането, следва да се поясни, че Директива 2005/29/ЕО не нарушава свободата на държавите членки да приемат национални разпоредби, за да защитят допълнително законните интереси на потребителите срещу нелоялни търговски практики, свързани с нежелани посещения от търговци в личните им домове с цел предлагане или продажба на продукти, или по отношение на екскурзии, организирани от търговец с цел или ефект рекламиране или продажба на продукти на потребителите, когато тези разпоредби са обосновани от мотиви за защита на потребителите. Всички такива разпоредби следва да бъдат пропорционални и недискриминационни, както и да не забраняват тези канали за продажби като такива. В националните разпоредби, приети от държавите членки, би могло например да се определя времето през деня, когато посещения в домовете на потребителите, без изрично искане от тяхна страна, не се допускат, или да се забранят подобни посещения, когато потребителят ясно е заявил, че подобни посещения са неприемливи, или да се предвиди процедурата на плащане. Освен това чрез подобни разпоредби биха могли да се установят повече правила за защита на потребителите в областите, хармонизирани от Директива 2011/83/ЕС. Поради това Директива 2011/83/ЕС следва да се измени, за да позволи на държавите членки да приемат национални мерки за предоставяне на по-дълъг срок за отказ, както и дерогация от специфичните изключения от правото на отказ. От държавите членки се изисква да уведомят Комисията за всички национални разпоредби, които са приети във връзка с това, за да може Комисията да предостави тази информация на всички заинтересовани страни и да следи за пропорционалния характер и законността на тези мерки.

(56)

По отношение на агресивни и заблуждаващи практики в контекста на прояви, организирани на места, различни от търговския обект, Директива 2005/29/ЕО не засяга условията за установяване или разрешителните режими, които държавите членки могат да наложат на търговците. Освен това посочената директива не засяга националното договорно право, и по-специално правилата относно валидността на договора, сключването му или последиците от него. Агресивните и заблуждаващи практики в контекста на прояви, организирани на места, различни от търговските обекти, могат да бъдат забранени въз основа на оценка на всеки отделен случай съгласно членове 5—9 от посочената директива. В допълнение в приложение I към посочената директива се съдържа обща забрана на практики, при които търговецът създава впечатление, че не действа за цели, свързани с неговата дейност, както и практики, с които се създава впечатление, че потребителят не може да напусне обекта, докато не се изготви договор. Комисията следва да оцени дали с настоящите правила се осигурява подходящо равнище на защита на потребителите, както и удачни инструменти, с които държавите членки да се справят ефективно с тези практики.

(57)

Настоящата директива не следва да засяга аспекти на националното договорно право, които не са уредени от нея. По тази причина настоящата директива не следва да засяга националното договорно право, уреждащо например сключването или валидността на договор в случаи като липса на съгласие или неразрешена търговска дейност.

(58)

За да се гарантира, че гражданите имат достъп до актуална информация относно потребителските си права и извънсъдебно уреждане на спорове, онлайн порталът за достъп, който предстои да бъде разработен от Комисията, доколкото е възможно, следва да бъде лесен за използване, да подлежи на адаптация, да бъде лесно достъпен и използваем от всички, включително и от хората с увреждания (с „универсален дизайн“).

(59)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (17), държавите членки се ангажираха, в случаите, когато има основание за това, да придружат уведомлението за мерките за транспониране с един или повече документи, които обясняват връзката между компонентите на директивата и съответните части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(60)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно по-добро прилагане и модернизиране на правото в областта на защита на потребителите не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради естеството на проблема, който обхваща целия Съюз, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

(1)

В член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) са установени изисквания за структурните елементи на покритите облигации, които са твърде общи. Те са ограничени до необходимостта покритите облигации да бъдат емитирани от кредитна институция със седалище в държава членка и да са обект на специален публичен надзор и механизъм за двоен иск. В уредбата на отделните държави членки в областта на покритите облигации тези аспекти са уредени много по-подробно. В нея се предвиждат и други структурни разпоредби, по-специално относно състава на пула от обезпечения, критериите за приемливост на активите, възможността за групиране на активи, задълженията за прозрачност и отчетност, както и правилата относно редуцирането на ликвидния риск. Подходите по отношение на регулирането на държавите членки се различават също по същество. В няколко държави членки отсъства специална уредба в областта на покритите облигации. В следствие на това изискванията за основните структурни елементи, на които емитираните в Съюза покрити облигации трябва да отговарят, все още не са уредени в правото на Съюза.

(2)

В член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) са добавени допълнителни условия към посочените в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО за ползването на преференциално третиране по отношение на капиталовите изисквания, което позволява на инвестиращите в покрити облигации кредитни институции да поддържат по-малко капитал, отколкото при инвестиране в други активи. Макар че тези допълнителни изисквания допринасят за хармонизацията на уредбата за покритите облигации в рамките на Съюза, тяхната конкретна цел е определяне на условията, които инвеститорите в покрити облигации трябва да спазват, за да получат посоченото преференциално третиране, поради което те не са приложими извън обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3)

Други правни актове на Съюза, като делегирани регламенти (ЕС) 2015/35 (5) и (ЕС) 2015/61 (6), и Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), също препращат към определението в Директива 2009/65/ЕО, за да се идентифицират покритите облигации, за които инвеститорите в покрити облигации съгласно тези актове могат да се ползват от преференциалното третиране. В тях обаче са заложени различни формулировки в зависимост от целта и предмета на тези актове и поради това липсва последователност при употребата на термина „покрита облигация“.

(4)

Като цяло третирането на покрити облигации може да се счита за хармонизирано що се отнася до условията за инвестиране в покрити облигации. Условията за емитирането на покрити облигации обаче не са хармонизирани в рамките на Съюза и това води до няколко последствия. Първо, предоставя се еднакво преференциално третиране за инструменти, които се различават по своята същност, както и по своето равнище на риск и ниво на защита на инвеститорите. Второ, различията в националните уредби или отсъствието на подобни уредби и отсъствието на общоприето определение на понятието „покрита облигация“ могат да възпрепятстват развитието на един истински интегриран единен пазар на покрити облигации. Трето, различията в защитата, предвидена в националните правила, могат да породят риск за финансовата стабилност, тъй като в рамките на целия Съюз е възможно да се закупят покрити облигации с различни нива на защита на инвеститорите, които могат да се ползват от преференциално третиране съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и други правни актове на Съюза.

(5)

Хармонизирането на определени аспекти на националните уредби въз основа на някои най-добри практики следва да осигури гладкото и непрекъснато развитие на добре функциониращи пазари на покрити облигации в Съюза и да ограничи потенциалните рискове и уязвимости за финансовата стабилност. Подобна основана на принципи хармонизация следва да допринесе за изграждането на обща основа за емитирането на всички покрити облигации в Съюза. За целите на хармонизацията е необходимо всички държави членки да разработят уредба за покритите облигации, което на свой ред следва да улесни развитието на пазарите на покрити облигации в държавите членки, в които няма пазар за тези инструменти. Наличието на такъв пазар би осигурило стабилен източник на финансиране за кредитните институции, които на тази основа биха били в по-добра позиция да предоставят на потребителите и бизнеса ипотечни заеми на достъпни цени и да предлагат алтернативни сигурни инвестиции на инвеститорите.

(6)

В своята препоръка от 20 декември 2012 г. относно финансирането на кредитните институции (8) Европейският съвет за системен риск („ЕССР“) прикани националните компетентни органи и Европейския надзорен орган (наричан по-нататък „Европейския банков орган“) („ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), да набележат най-добрите практики в областта на покритите облигации и да насърчават хармонизирането на националните уредби. Той препоръча също така ЕБО да координира действията на националните компетентни органи, по-специално във връзка с качеството и отделянето на пуловете от обезпечения, защитата на инвеститорите в покрити облигации при несъстоятелност, свързаните с активите и задълженията рискове, които засягат пуловете от обезпечения, както и оповестяването на техния състав. В препоръката също така се призовава в продължение на две години ЕБО да наблюдава функционирането на пазара на покрити облигации, като направи съпоставка спрямо най-добрите набелязани от него практики, за да прецени необходимостта от законодателни действия и да докладва съответно на ЕССР и на Комисията.

(7)

През декември 2013 г. Комисията поиска становище от ЕБО в съответствие с член 503, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(8)

В доклада, придружаващ становището му от 1 юли 2014 г. в отговор на препоръката на ЕССР от 20 декември 2012 г. и искането на Комисията за становище от декември 2013 г., ЕБО отправи препоръка за по-голяма съгласуваност на националните правни, регулаторни и надзорни уредби в областта на покритите облигации, така че по-нататък да се подкрепи единното преференциално третиране на покритите облигации в Съюза чрез рискови тегла.

(9)

Съобразно препоръката на ЕССР в продължение на две години ЕБО проследи функционирането на пазара на покрити облигации, като го съпостави с най-добрите практики, посочени в препоръката. Въз основа на това проследяване, на 20 декември 2016 г. ЕБО представи на ЕССР, Съвета и Комисията второ становище и доклад относно покритите облигации (10). В него се прави заключението, че е необходима допълнителна хармонизация, за да се постигне повече последователност по отношение на определенията и регулаторното третиране на покритите облигации в Съюза. Също така в него се стига до извода, че за основа на хармонизацията следва да послужат вече съществуващи добре функциониращи пазари в някои държави членки.

(10)

Покритите облигации традиционно се емитират от кредитни институции. Покритите облигации имат за цел да финансират кредитирането, а широкомащабното кредитиране е една от основните дейности на кредитните институции. Поради това, за да бъдат покритите облигации третирани преференциално съгласно правото на Съюза, е необходимо да бъдат емитирани от кредитни институции.

(11)

Чрез свеждането на емитентите на покритите облигации само до кредитни институции се гарантира, че емитентите притежават знанията, които са им необходими за управлението на кредитния риск, свързан със заемите в пула от обезпечения. Гарантира се също така, че за емитента се прилагат капиталовите изисквания, които защитават инвеститорите по силата на механизъм за двоен иск, който на свой ред предоставя на инвеститора, както и на контрагента по договор за деривати, право да предяви вземане както към емитента на покритите облигации, така и към покриващите активи. Поради това чрез свеждането на емитентите на покрити облигации само до кредитни институции се гарантира, че покритите облигации ще продължат да бъдат сигурен и ефикасен инструмент за финансиране, допринасяйки по този начин за защитата на инвеститорите и за финансовата стабилност, които са важни цели на публичната политика от общ интерес. Това е в съответствие и с подхода, характерен за добре функциониращите национални пазари, на които единствено кредитните институции имат право да емитират покрити облигации.

(12)

Поради това е целесъобразно само кредитните институции, определени в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, да имат право да емитират покрити облигации съгласно правото на Съюза. За специализираните институции за ипотечно кредитиране е характерно, че не привличат влогове, а по-скоро други възстановими средства от граждани, и като такива те попадат в определението за „кредитна институция“, установено в Регламент (ЕС) № 575/2013. Без да се засягат спомагателните дейности, допустими съгласно приложимото национално право, специализираните институции за ипотечно кредитиране са институции, които извършват само ипотечно кредитиране и кредитиране на публичния сектор, включително финансиране на кредити, откупени от други кредитни институции. Основната цел на настоящата директива е да се регламентират условията, при които кредитните институции могат да емитират покрити облигации като инструмент за финансиране, като се определят изисквания относно продукта и се установява специфичният надзор по отношение на продукта, приложим за кредитната институция, за да се постигне високо ниво на защита на инвеститорите.

(13)

Наличието на механизъм за двоен иск е основополагащ принцип и елемент, залегнал в много от националните уредби за покрити облигации. Механизмът също така е съществена характеристика на покритите облигации, посочени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО. Следователно е необходимо това понятие да бъде уточнено, за да се гарантира, че инвеститорите и контрагентите по договори за деривати в Съюза имат право да предявят вземане при хармонизирани условия както към емитента на покритите облигации, така и към покриващите активи.

(14)

Защитата на инвеститорите при несъстоятелност също следва да бъде една от важните характеристики на покритите облигации, за да се гарантира, че те ще получат вземанията си на падежа на облигацията. Автоматичната предсрочна изискуемост в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на емитента може да наруши позицията на инвеститорите в покрити облигации в реда на удовлетворяване на вземанията. Поради това е важно да се гарантира, че инвеститорите в покрити облигации получават вземанията си съгласно договорената схема на погасяване дори в случай на неплатежоспособност или преструктуриране. Ето защо защитата на инвеститорите при несъстоятелност е пряко свързана с механизма за двоен иск и поради това следва да бъде един от основните елементи, присъстващи в уредбата на покритите облигации.

(15)

Друг основен принцип в действащите национални уредби на покритите облигации е изискването покриващите активи да бъдат с много високо качество, за да се гарантира стабилността на пула от обезпечения. Покриващите активи се отличават със специфични характеристики, свързани с правата на вземане и активите, служещи за обезпечение, които обезпечават тези покриващи активи. Поради това е целесъобразно да се определят общите характеристики за качество на приемливите покриващи активи.

(16)

Активите, изброени в член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да бъдат приемливите покриващи активи съгласно уредбата в областта на покритите облигации. Покриващите активи, които вече не отговарят на изискванията, посочени в член 129, параграф 1 от посочения регламент, следва да продължават да бъдат приемливи покриващи активи съгласно член 6, параграф 1, буква б) от настоящата директива, при условие че изпълняват изискванията на настоящата директива. Други покриващи активи със сходно високо качество също могат да бъдат приемливи по силата на настоящата директива, при условие че отговарят на изискванията на настоящата директива, включително изискванията към активите, служещи за обезпечение, които обезпечават вземането. За материалните активи, служещи за обезпечение, собствеността следва да се вписва в публичен регистър, за да се осигури изпълнението. Когато не съществува публичен регистър, следва да бъде възможно държавите членки да предвидят алтернативна форма на удостоверяване на собствеността и вземанията, която да е сравнима на осигуряваната чрез вписването в публичен регистър на обременения с тежести материален актив. Когато държавите членки използват подобна алтернативна форма на удостоверяване, те следва да предвидят също така процедура за внасяне на промени в регистрираните собственост и вземания. Експозициите към кредитните институции следва да бъдат приемливи покриващи активи съгласно член 6, параграф 1, буква а) или б) от настоящата директива в зависимост от това дали отговарят на изискванията на член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Експозициите към застрахователните дружества също следва да бъдат приемливи покриващи активи съгласно член 6, параграф 1, буква б) от настоящата директива. Заеми, които са предназначени за или гарантирани от публични предприятия съгласно определението в член 2, буква б) от Директива 2006/111/ЕО на Комисията (11), могат да бъдат приемливи покриващи активи, при условие че публичните предприятия предоставят съществени обществени услуги за поддръжката на основни обществени услуги.

В допълнение тези публични предприятия следва да предоставят услугите си съгласно договор за концесия или въз основа на разрешение от публичен орган, да подлежат на публичен надзор и да разполагат с достатъчен капацитет за генериране на приходи, за да се осигури тяхната платежоспособност. Когато държавите членки вземат решение да разрешат в своята национална уредба активи под формата на заеми, които са предназначени за или гарантирани от публични предприятия, те следва надлежно да вземат под внимание възможното въздействие върху конкуренцията от разрешаването на такива активи. Независимо от вида собственост кредитните институции и застрахователните дружества следва да не се считат за публични предприятия. Освен това държавите членки следва да могат да изключват някои активи по силата на националната си нормативна уредба. За да могат инвеститорите в покрити облигации да оценяват по-добре риска, свързан с дадена програма за покрити облигации, държавите членки следва да предвидят също така правила относно диверсификацията на риска във връзка със степента на еднородност и съществената концентрация, относно броя кредити или експозиции в пула от обезпечения и относно броя контрагенти. Държавите членки следва да могат да вземат решение относно подходящата степен на еднородност и съществена концентрация, изисквани съгласно националното им право.

(17)

Покритите облигации притежават специфични структурни характеристики, предназначени да осигурят защита на инвеститорите във всеки един момент. Те включват изискването инвеститорите в покрити облигации да могат да предявят вземане не само към емитента, но и към активите в пула от обезпечения. Тези свързани с продукта структурни изисквания се различават от пруденциалните изисквания, приложими за кредитните институции, емитиращи покрити облигации. Целта им би следвало да бъде не толкова насочена към осигуряването на добро пруденциално състояние на емитиращата институция, а по-скоро към защитата на инвеститорите чрез налагане на специални изисквания за самите покрити облигации. За да се подсили защитата на инвеститорите, в допълнение към специалното изискване за използване на висококачествени покриващи активи е целесъобразно също така да се регламентират общите изисквания по отношение на характеристиките на този пул от обезпечения. Тези изисквания следва да включват специални разпоредби за защита на пула от обезпечения, например правила относно отделянето на покриващите активи. Отделянето може да се осъществява по различни начини, например в счетоводния баланс, посредством дружества със специална цел или по друг начин. Въпреки това целта на отделянето на покриващите активи е законно ограничаване на достъпа до тях от кредитори, различни от инвеститорите в покрити облигации.

(18)

Местонахождението на активите, служещи за обезпечение, също следва да бъде уредено, за да се гарантира упражняването на правата на инвеститорите. От съществено значение е за държавите членки да определят също правила относно състава на пула от обезпечения. Освен това изискванията относно покритието следва да бъдат определени в настоящата директива, без да се засяга правото на държавите членки да предвиждат различни възможности за редуциране на рисковете, като валутните и лихвените. Следва да се определят изискванията за изчисляване на покритието, както и условията, при които договорите за деривати могат да бъдат включени в пула от обезпечения, за да се гарантира, че в целия Съюз за пуловете от обезпечения се прилагат еднакви стандарти за високо качество. Изчисляването на покритието по отношение на главницата следва да бъде съобразно принципа на номиналната стойност. Държавите членки следва да могат да използват метод на изчисление, различен от принципа на номиналната стойност, при условие че другият метод е по-благоразумен, а именно не води до по-висок коефициент на покритие, при което покриващите активи са числителят, а задълженията по покритите облигации — знаменателят. Държавите членки следва да могат да изискат равнище на свръхобезпеченост на покритите облигации, емитирани от кредитни институции в съответната държава членка, което е по-високо от изискването за покритие, установено в настоящата директива.

(19)

Няколко държави членки вече са въвели изискване за определяне на наблюдател на пула от обезпечения, който изпълнява специфични функции, свързани с качеството на приемливите активи, и гарантира спазването на националните изисквания за покритие. Ето защо, за да се хармонизира третирането на покритите облигации в целия Съюз, е важно ясно да се определят задачите и отговорностите на този наблюдател, в случай че е предвиден такъв в съответната национална уредба. Наличието на наблюдател на пула от обезпечения не отменя отговорностите на националните компетентни органи по отношение на публичния надзор на покритите облигации, особено що се отнася до спазването на изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива.

(20)

В член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 са определени условията, на които покритите облигации, обезпечени от дружества за секюритизация, трябва да отговарят. Едно тях е свързано с това доколко този вид покриващи активи могат да бъдат използвани, като използването на подобни структури се ограничава до 10 % от текущия размер на покритите облигации. В съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 компетентните органи могат да отменят това условие. Комисията направи преглед на целесъобразността на тази възможност за отмяна и стигна до заключението, че използването на секюритизиращи инструменти или покрити облигации като покриващи активи при емитирането на покрити облигации следва да бъде разрешено единствено по отношение на други покрити облигации („вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации“) и да е без ограничение, що се отнася до текущия размер на покритите облигации. За да се гарантира оптимално равнище на прозрачност, пуловете от обезпечения за външно емитираните покрити облигации не следва да включват вътрешно емитирани покрити облигации от различни кредитни институции в рамките на една и съща група. Освен това тъй като вътрешногруповите структури от обединени покрити облигации осигуряват освобождаване от ограниченията на експозициите на кредитните институции, които са установени в член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да се изисква вътрешно и външно емитираните покрити облигации да отговарят на изискванията за степен на кредитно качество 1 в момента на емитирането или, в случай на последваща промяна на степента на кредитно качество и при условие че бъде получено одобрението на компетентните органи, степен на кредитно качество 2. Когато вътрешно или външно емитираните покрити облигации престанат да изпълняват това изискване, вътрешно емитираните покрити облигации престават да бъдат приемливи активи съгласно член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и в резултат на това външно емитираните покрити облигации от съответния пул от обезпечения нe се ползват от освобождаване съгласно член 129, параграф 1б от посочения регламент.

Когато тези вътрешно емитирани покрити облигации престанат да изпълняват съответните изисквания относно степента на кредитно качество, те все пак следва да останат приемливи покриващи активи за целите на настоящата директива, при условие че изпълняват всички изисквания, установени в настоящата директива, а външно емитираните покрити облигации, обезпечени от тези вътрешно емитирани покрити облигации или други активи, които са в съответствие с настоящата директива, следва съответно също да могат да използват знака за „европейскa покритa облигация“. Държавите членки следва да имат възможността да допускат използването на подобни структури,. От това следва, че за да бъде тази възможност действително на разположение на кредитните институции, принадлежащи към група, разположена в различни държави членки, всички съответни държави членки следва да са използвали тази възможност и да са транспонирали съответната разпоредба в своето право.

(21)

Малките кредитни институции срещат трудности при емитирането на покрити облигации, тъй като програмите за покрити облигации често са свързани с високи първоначални разходи. Ликвидността на пазарите на покрити облигации, която до голяма степен зависи от обема на текущия размер на облигациите, също е от определящо значение. Следователно е целесъобразно да се предвидят разпоредби за съвместно финансиране от две или повече кредитни институции, за да се даде възможност на по-малките кредитни институции също да емитират покрити облигации. Това би означавало обединяване на покриващи активи от няколко кредитни институции като покриващи активи за покритите облигации, емитирани от една-единствена кредитна институция, и би улеснило емитирането на покрити облигации в държавите членки, в които понастоящем няма достатъчно добре развит пазар на покрити облигации. В изискванията за използването на споразумения за съвместно финансиране следва да се предвиди, че покриващите активи, които са продадени или, когато дадена държава членка е допуснала тази възможност – прехвърлени посредством споразумение за финансово обезпечение съгласно Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12) на кредитните институции, които емитират покритите облигации, отговарят на изискванията за приемливост и за отделяне на покриващите активи в съответствие с правото на Съюза.

(22)

Прозрачността на пула от обезпечения на покритите облигации е от съществено значение при този вид финансови инструменти, тъй като подобрява съпоставимостта и дава на инвеститорите възможност да извършат нужната оценка на риска. В правото на Съюза са определени разпоредби за изготвянето, одобряването и разпространението на проспекта, който следва да се публикува при публичното предлагане на ценни книжа или при допускането им за търгуване на регулиран пазар, който е разположен или е действащ в държава членка. Национални законодателни органи и участници на пазара разработиха няколко допълващи това право на Съюза инициативи по отношение на информацията, която следва да се оповестява на инвеститорите в покрити облигации. Необходимо е обаче минималната обща информация, до която инвеститорите следва да имат достъп преди или по време на закупуването на покрити облигации, да бъде определена в правото на Съюза. Държавите членки следва да могат да допълнят тези минимални изисквания с допълнителни разпоредби.

(23)

Основен елемент на защитата на инвеститорите в покрити облигации е редуцирането на ликвидния риск на инструмента. Това е от основно значение за навременното изплащане на задълженията по покритите облигации. Поради това е целесъобразно да се въведе ликвиден буфер за пула от обезпечения с оглед на рисковете от недостиг на ликвидност, като например несъответствия между падежите и лихвените проценти, прекъсване на плащанията, смесване на рисковете, задълженията за изплащане по договори за деривати и другите оперативни задължения с падеж в рамките на програмата за покрити облигации. Кредитната институция може да се окаже в ситуации, при които става трудно да се изпълни изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения, например при сътресения, когато буферът се използва за покриване на изходящи потоци. Компетентните органи, които са определени по силата на настоящата директива, следва да следят за изпълнението на изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения и ако е необходимо – да вземат мерки за гарантиране, че кредитната институция спазва изискването за буфер. Ликвидният буфер за пула от обезпечения се различава от налаганите върху кредитните институции общи изисквания за ликвидност в съответствие с други правни актове на Съюза, тъй като той е пряко свързан с пула от обезпечения и има за цел да редуцира ликвидните рискове, които са специфични за него. За да се сведе до минимум регулаторната тежест, държавите членки следва да могат да предвидят възможност за подходящо съчетаване с изисквания за ликвидност, установени в други правни актове на Съюза, които имат различна цел от ликвидния буфер за пула от обезпечения. Следователно държавите членки следва да могат да решат, че до датата, на която тези правни актове на Съюза бъдат изменени, изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения се прилага единствено ако няма друго изискване за ликвидност, наложено на кредитната институция по силата на правото на Съюза през периода, обхванат от съответните други изисквания.

Подобни решения следва да избягват налагането на задължение на кредитните институции да покрият същите изходящи потоци с различни ликвидни активи за същия период от време. Възможността държавите членки да вземат решение да не прилагат ликвидния буфер за пула от обезпечения следва да бъде преразгледана в контекста на бъдещи промени в изискванията за ликвидност за кредитните институции съгласно правото на Съюза, включително приложимия делегиран регламент, приет съгласно член 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Ликвидните рискове биха могли да бъдат преодолявани по друг начин вместо осигуряването на ликвидни активи, например чрез емитирането на покрити облигации, за които се прилагат структури с възможност за удължаване на срока до падежа, при които активиращи събития са недостиг на ликвидност или сътресения. В такива случаи държавите членки следва да могат да разрешават ликвидният буфер да се изчислява въз основа на окончателния падеж на покритата облигация, като се вземе предвид възможното удължаване на срока до падежа, при което активиращо събитие са ликвидните рискове. Освен това държавите членки следва да могат да разрешават изискванията относно ликвидния буфер за пула от обезпечения да не се прилагат по отношение на покрити облигации, за които се прилагат изисквания за съчетано финансиране, когато входящите плащания стават договорно изискуеми преди изходящите плащания и са пласирани междувременно във високоликвидни активи.

(24)

С оглед на потенциалните ликвидни рискове, включително несъответствията между падежите, в редица държави членки са разработени иновативни структури на падежните профили. Тези структури включват възможност за удължаване на срока до падежа на покритата облигация за определен период от време или възможност паричните потоци от покриващите активи да се прехвърлят директно на инвеститорите в покрити облигации. За хармонизацията на структурите с възможност за удължаване на срока до падежа в рамките на Съюза е от съществено значение да се установят условията, при които държавите членки могат да предвидят използването на такива структури, да се гарантира, че те не са прекалено сложни и не излагат инвеститорите на повишен риск. Важен елемент на тези условия е също така да се гарантира, че кредитната институция не може да удължи срока до падежа единствено по своя преценка. Удължаване на срока до падежа следва да се допуска само когато са настъпили или в близко бъдеще се очаква да настъпят обективни и ясно определени активиращи събития, определени в националното право. Подобни активиращи събития следва да целят предотвратяване на неизпълнение, например чрез овладяване на недостиг на ликвидност, неефективност на пазара или смущения на пазара. Удължаването би могло също така да улесни нормалната ликвидация на кредитните институции, емитиращи покрити облигации, така че да може да се удължи срокът в случай на неплатежоспособност или преструктуриране, за да се избегне принудителна продажба на активи.

(25)

В съответствие с член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО наличието на специална уредба за публичен надзор е един от определящите елементи на покритите облигации. В Директивата обаче не са определени естеството и съдържанието на този надзор, нито органите, които следва да отговарят за неговото упражняване. Поради това е от съществено значение да се хармонизират съставните елементи на публичния надзор върху покритите облигации, а задачите и отговорностите на националните компетентни органи, които го осъществяват, да бъдат ясно определени.

(26)

Тъй като публичният надзор върху покритите облигации се различава от надзора върху кредитните институции в Съюза, държавите членки следва да могат да определят национални компетентни органи, които да осъществяват публичен надзор върху покритите облигации, които са различни от компетентните органи, които осъществяват общ надзор върху кредитната институция. За да се гарантира обаче последователност при осъществяването на публичния надзор върху покритите облигации в целия Съюз, е необходимо да се въведе изискване за тясно сътрудничество на компетентните органи, които осъществяват публичен надзор върху покритите облигации, с органите, които осъществяват общия надзор върху кредитните институции, както и с органа за преструктуриране, когато е приложимо.

(27)

Част от публичния надзор върху покритите облигации следва да бъде предоставянето на разрешение на кредитните институции за емитиране на покрити облигации. Тъй като само кредитните институции следва да имат това право, лицензът за кредитна институция следва да бъде предварително условие за получаване на разрешението. Като се има предвид, че в държавите членки, които участват в единния надзорен механизъм, Европейската централна банка има задачата да издава лицензи на кредитните институции в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (13), единствено органите, които са определени съгласно настоящата директива, следва да имат правомощието да дават разрешение за емитирането на покрити облигации и да упражняват публичен надзор над покритите облигации. Поради тази причина в настоящата директива следва да се установят условията, при които лицензираните съгласно правото на Съюза кредитни институции могат да получат разрешение за емитиране на покрити облигации.

(28)

Обхватът на разрешението следва да е свързан с програмата за покрити облигации. По отношение на тази програма следва да се упражнява надзор съгласно настоящата директива. Кредитните институции могат да имат повече от една програма за покрити облигации. В този случай се изисква отделно разрешение за всяка от програмите. Всяка програма за покрити облигации може да включва един или повече пулове от обезпечения. Множеството пулове от обезпечения или различните емисии (различни международни идентификационни номера на ценните книжа – ISIN номера) по една и съща програма за покрити облигации не означава непременно съществуването на множество отделни програми за покрити облигации.

(29)

От съществуващите програми за покрити облигации следва да не се изисква да получат ново разрешение, след като започнат да се прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива. По отношение на покритите облигации, емитирани по съществуващи програми за покрити облигации след датата на прилагане на разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива, кредитните институции следва обаче да спазват всички изисквания, установени в настоящата директива. Спазването следва да се контролира от компетентните органи, определени съгласно настоящата директива, като част от публичен надзор върху покритите облигации. Държавите членки могат да дават насоки в рамките на националното право за процедурата по оценка на спазването след датата, от която държавите членки трябва да започнат да прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива. Компетентните органи следва да могат да осъществят преглед на дадена програма за покрити облигации и да оценят необходимостта от промяна на разрешението за тази програма. Необходимостта от промяна може да се дължи на съществена промяна на бизнес модела на кредитната институции, емитираща покрити облигации, например след промяна на националната уредба във връзка с покритите облигации или взети от кредитната институция решения. Подобни промени могат да се считат за съществени, когато налагат преоценка на условията, при които е било предоставено разрешението за емитиране на покрити облигации.

(30)

В случаите, в които държавите членки предвиждат назначаването на извънреден управител, те следва да могат да определят правила относно правомощията му и оперативните изисквания към него. Правилата биха могли да изключват възможността извънредният управител да привлича влогове или други възстановими средства от клиенти или инвеститори на дребно и да допускат привличането на влогове или други възстановими средства само от професионални инвеститори.

(31)

За да се осигури спазването на задълженията, наложени на кредитните институции, емитиращи покрити облигации, и с цел да се гарантира еднакво третиране и изпълнение на изискванията в рамките на целия Съюз, от държавите членки следва да се изисква да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции и други административни мерки. Държавите членки следва също така да могат да предвидят наказателноправни санкции вместо административни санкции. Държавите членки, които изберат да предвидят наказателноправни санкции следва да нотифицират на Комисията съответните наказателноправни разпоредби.

(32)

Предвидените от държавите членки административни санкции и други административни мерки следва да отговарят на някои основни изисквания по отношение на адресатите на тези санкции или мерки, критериите, които да се вземат предвид при тяхното налагане, задълженията за публикуване от страна на компетентните органи, извършващи публичен надзор върху покритите облигации, правомощията за налагане на санкциите и размера на административните имуществени санкции, които могат да бъдат налагани. Преди вземането на решение за налагане на административни санкции или други административни мерки на адресата следва да бъде предоставена възможността да бъде изслушан. Държавите членки следва обаче да могат да предвиждат изключения от правото на изслушване по отношение на административни мерки, различни от административните санкции. Изключенията следва да се ограничават до случаи на непосредствена опасност, при които е необходимо да се предприемат спешни действия с цел предотвратяване на значителни загуби за трети лица, като инвеститорите в покрити облигации, или с цел предотвратяване или отстраняване на значителни вреди за финансовата система. В такива случаи на адресата следва да се даде възможност да бъде изслушан след налагане на мярката.

(33)

От държавите членки следва да се изисква да гарантират, че когато компетентните органи, осъществяващи публичен надзор върху покритите облигации, определят вида на тези административни санкции или други административни мерки, както и техния размер, те вземат предвид всички относими обстоятелства, за да осигурят последователно прилагане на административните санкции или другите административни мерки в целия Съюз. Държавите членки могат да включат административни мерки във връзка с удължаване на срока до падежа в рамките на структури с възможност за удължаване на срока до падежа. В случаите, в които държавите членки предвиждат подобни мерки, тези мерки биха могли да дадат възможност на компетентните органи да отменят дадено удължаване на срока до падежа и биха могли да определят условията за подобна отмяна с цел предприемане на действия при ситуация, при която дадена кредитна институция удължава срока до падежа в нарушение на обективните активиращи събития, посочени в националното право, не настъпват, или с цел да се гарантират финансовата стабилност и защитата на инвеститорите.

(34)

С оглед на разкриването на потенциални нарушения на изискванията за емитиране и предлагане на покрити облигации, компетентните органи, осъществяващи публичен надзор върху тях, следва да разполагат с необходимите правомощия за разследване, както и с ефективни механизми, насърчаващи подаването на сигнали за евентуални или действителни нарушения. Тези механизми следва да не засягат правото на защита на физическите или юридическите лица, които са засегнати неблагоприятно от прилагането на тези правомощия и механизми.

(35)

Компетентните органи, осъществяващи публичния надзор върху покритите облигации, следва също така да разполагат с правомощие за налагане на административни санкции и приемане на други административни мерки, за да се разшири възможно най-много обхватът на действие в случай на нарушения, както и да се предотврати възникването им, независимо дали съгласно националното право тези мерки се считат за административна санкция или за друга административна мярка. Държавите членки следва да могат да предвидят санкции в допълнение към определените в настоящата директива.

(36)

Действащите национални правни уредби за покритите облигации се характеризират с факта, че тези инструменти са подробно уредени на национално равнище и върху емисиите и програмите за покрити облигации се осъществява надзор с цел да се гарантира, че правата на инвеститорите в покрити облигации са защитени във всеки един момент. Този надзор включва непрекъснат мониторинг на елементите на програмата, изискванията за покритие и качеството на пула от обезпечения. Един от основните елементи на защитата на инвеститорите е те да получават адекватна информация относно уредбата, регламентираща емитирането на покрити облигации. Следователно е целесъобразно да се гарантира, че компетентните органи публикуват редовно информация относно разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива и начина, по който осъществяват публичния надзор върху покритите облигации.

(37)

Понастоящем покритите облигации се предлагат в Съюза с национални наименования и знаци, някои от които са вече утвърдени, докато други не са. Следователно изглежда целесъобразно да се даде възможност на кредитните институции, емитиращи покрити облигации в Съюза, да използват специфичен знак за „европейска покрита облигация“ при предлагането на тези облигации на инвеститори както от Съюза, така и от трети държави, при условие че облигациите отговарят на изискванията в настоящата директива. Ако тези покрити облигации отговарят и на изискванията, посочени в член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013, кредитните институции следва да могат да използват знака за „европейска покрита облигация (премиум)“. Този знак, указващ изпълнението на конкретни допълнителни изисквания вследствие на повишено и добре познато качество, може да бъде привлекателен дори в държави членки с утвърдени национални знаци. Целта на знаците за „европейска покрита облигация“ и за „европейска покрита облигация (премиум)“ е да могат инвеститорите по-лесно да оценяват качеството на покритите облигации и по този начин да ги превърнат в по-привлекателна инвестиция както в Съюза, така и извън него. Използването на тези два знака обаче следва да е доброволно, а държавите членки следва да могат да запазят националната си рамка за наименования и знаци успоредно с тези два знака.

(38)

За да оцени прилагането на настоящата директива, Комисията следва в тясно сътрудничество с ЕБО да наблюдава развитието при използването на покрити облигации в Съюза и да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно нивото на защита на инвеститорите и развитието на пазарите на покрити облигации. В доклада следва също да се отразят развитията по отношение на активите, обезпечаващи емитирането на покрити облигации. Тъй като използването на структури с възможност за удължаване на срока до падежа нараства, Комисията следва също да докладва на Европейския парламент и на Съвета за функционирането на покрити облигации с възможност за удължаване на срока до падежа и за риска и ползите от емитирането на такива покрити облигации.

(39)

С цел финансиране на реалната икономика участници на пазара и други предложиха като допълнителен инструмент за банките нов клас финансови инструменти, наречени „европейски обезпечени ценни книжа“, обезпечени с активи, които са по-рискови от публичните експозиции и ипотеките и които не са приемливи покриващи активи съгласно настоящата директива. На 3 октомври 2017 г. Комисията проведе консултации с ЕБО с цел оценка на степента, в която европейските обезпечени ценни книжа биха могли да използват „най-добрите практики“, определени от ЕБО за традиционните покрити облигации, подходящото третиране на риска на европейските обезпечени ценни книжа и възможните последици от емитирането на европейски обезпечени ценни книжа за равнището на обременяване с тежести в банковите счетоводни баланси. В отговор на това на 24 юли 2018 г. ЕБО представи доклад. Паралелно с доклада на ЕБО на 12 октомври 2018 г. Комисията публикува проучване. В проучването на Комисията и в доклада на ЕБО се заключава, че е необходима допълнителна оценка, например на регулаторното третиране. По тази причина Комисията следва да продължи да прави оценка на целесъобразността на евентуална законодателна уредба за европейските обезпечени ценни книжа и да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета за своите констатации, придружен от законодателно предложение, ако е целесъобразно.

(40)

Понастоящем не съществува режим на еквивалентност с оглед на признаването от Съюза на покритите облигации, емитирани от кредитни институции в трети държави, с изключение на случаите, в които поради пруденциални съображения и при определени условия може да се предостави преференциално третиране по отношение на ликвидността за някои облигации от трети държави. Затова Комисията следва в тясно сътрудничество с ЕБО да прецени доколко въвеждането на режим на еквивалентност по отношение на емитентите и инвеститорите в покрити облигации от трети държави е необходимо и целесъобразно. Комисията следва не по-късно от две години след датата, от която държавите членки следва да започнат да прилагат разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива, да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета по този въпрос, придружен от законодателно предложение, ако е целесъобразно.

(41)

Покритите облигации имат предварително определен падеж, който е няколко години. Затова е необходимо да се предвидят преходни мерки, за да се гарантира, че покритите облигации, които са емитирани преди 8 юли 2022 г., не са засегнати. Поради това покритите облигации, емитирани преди тази дата, следва да продължават да отговарят текущо на изискванията съгласно член 52, параграф 4 на Директива 2009/65/ЕО и да бъдат освободени от повечето нови изисквания, посочени в настоящата директива. Тези покрити облигации следва да могат да продължат да бъдат определяни като покрити облигации, при условие че по отношение на това дали отговарят на изискванията на член 52, параграф 4 на Директива 2009/65/ЕО, приложим към датата на тяхното емитиране, и на приложимите към тях изисквания на настоящата директива, се осъществява надзор от компетентните органи, определени съгласно настоящата директива. Надзорът не следва да обхваща изисквания съгласно настоящата директива, от които въпросните покрити облигации са освободени. В някои държави членки ISIN номерата се отварят за по-дълъг период от време, благодарение на което покрити облигации могат да се емитират непрекъснато под съответния номер с цел повишаване на обема (размер на емисията) на покритата облигация (продължаващи емисии). Преходните мерки следва да обхванат постоянните емисии на покрити облигации по ISIN номера, отворени преди 8 юли 2022 г., като се прилагат известни ограничения.

(42)

В резултат на установяването на единна уредба за покритите облигации следва тяхното описание в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО да бъде изменено. Определението за покритите облигации в Директива 2014/59/ЕС препраща към член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО. Тъй като това определение следва да се измени, Директива 2014/59/ЕС също следва да бъде изменена. Освен това, за да не бъдат засегнати покритите облигации, емитирани в съответствие с член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО преди 8 юли 2022 г., те следва да продължат да се считат за покрити облигации до настъпването на техния падеж. Поради това директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС следва да бъдат съответно изменени.

(43)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (14) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателите считат, че предоставянето на такива документи е обосновано.

(44)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно да се установи обща уредба за покритите облигации, за да се гарантира, че структурните характеристики на покритите облигации в целия Съюз съответстват на по-ниския рисков профил, обосноваващ преференциалното третиране в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, но поради необходимостта от допълнително развитие на пазара на покрити облигации и подкрепа на трансграничните инвестиции в Съюза може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(45)

Бяха проведени консултации с Европейската централна банка, която представи становището си на 22 август 2018 г.

(46)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (15) бяха проведени консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи своето становище на 12 октомври 2018 г.

(47)

Кредитните институции, които емитират покрити облигации, обработват значителен обем лични данни. Обработването им следва винаги да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (16). По същия начин обработването на лични данни от ЕБО в случаите, когато съгласно изискванията на настоящата директива той поддържа централна база данни относно административните санкции и другите административни мерки, за които му се съобщава от националните компетентни органи, следва да се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (17),

(1)

В член 39 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892 на Комисията (2) се предвижда, че върху продуктите и през периодите, фигуриращи в приложение VII към посочения регламент за изпълнение, може да бъде приложено допълнително вносно мито, предвидено в член 182, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Това допълнително вносно мито трябва да се прилага, ако количеството на който и да е продукт, допуснат за свободно обращение за някой от периодите на прилагане, посочени в същото приложение, надвишава праговия (критичен) обем на вноса на този продукт за период от една година. Допълнителни вносни мита не се налагат, когато е малко вероятно вносът да предизвика смущения на пазара на Съюза или когато последиците от тях ще бъдат несъразмерни спрямо поставената цел.

(1)

В съответствие с член 182, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1308/2013 критичните обеми на вноса за евентуалното прилагане на допълнителни вносни мита върху някои плодове и зеленчуци се основават на данни за вноса и данни за вътрешното потребление през предходните три години. Критичните обеми за някои плодове и зеленчуци за 2020 и 2021 г. следва да бъдат определени въз основа на данните, предоставени от държавите членки за 2016, 2017 и 2018 г.

(2)

Като се има предвид, че периодът на прилагане на евентуалните допълнителни вносни мита, както е посочено в приложение VII към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892, за редица продукти започва на 1 януари, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2020 г. и затова следва да влезе в сила възможно най-скоро,

(1)

По силата на член 16, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 834/2007, няколко държави членки предоставиха на Комисията и на останалите държави членки документация за определени вещества, които да бъдат разрешени и включени в приложения I, II, VI и VIII към Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията (2). Документацията беше разгледана от експертната група за технически консултации в областта на биологичното производство и от Комисията.

(2)

В препоръките си относно торовете (3) експертната група наред с другото заключи, че веществата „биовъглища“, „отпадъци от мекотели и яйчни черупки“ и „хуминова и фулвинова киселини“ отговарят на целите и принципите на биологичното производство. Поради това тези вещества следва да бъдат включени в приложение I към Регламент (ЕО) № 889/2008. Експертната група също така препоръча да се изясни определението на „калциев карбонат“, посочено в същото приложение.

(3)

В препоръките си относно продуктите за растителна защита (4) експертната група наред с другото заключи, че веществата „малтодекстрин“, „водороден пероксид“, „терпени (евгенол, гераниол и тимол)“, „натриев хлорид“, „церевизан“ и пиретрините от растенията, които не са Chrysanthemum cinerariaefolium, отговарят на целите и принципите на биологичното производство. Поради това тези вещества следва да бъдат включени в приложение II към Регламент (ЕО) № 889/2008. Експертната група отправи препоръки и за структурата на посоченото приложение.

(4)

В препоръките си относно фуражите (5) експертната група наред с другото заключи, че веществата „гума гуар“ – като фуражна добавка, „екстракт от сладък кестен“ – като сензорна добавка и „безводен бетаин“ – за едностомашни животни и единствено от естествен или биологичен произход отговарят на целите и принципите на биологичното производство. Поради това тези вещества следва да бъдат включени в приложение VI към Регламент (ЕО) № 889/2008. В същото приложение някои добавки за силаж са посочени неясно и за да се избегне объркване е необходимо преформулиране.

(5)

В препоръките си относно храните (6) експертната група наред с другото заключи, че веществата „глицерол“ – като влагозадържащ агент в капсули и покрития на таблетки, „бентонит“ – като спомагателно вещество, „L(+) млечна киселина и натриев хидроксид“ – като спомагателно вещество за извличане на растителен белтък, „гума тара на прах“ – като сгъстител и „екстракт от хмел и екстракт от борова смола“ – в производството на захар отговарят на целите и принципите на биологичното производство. Поради това тези вещества следва да бъдат включени в приложение VIII към Регламент (ЕО) № 889/2008. Освен това експертната група препоръча за гума тара на прах, лецитините, глицерола, гума локуст бийн, гума джелан, гума арабика, гума гуар и карнаубовия восък да се изиска да бъдат произвеждани по биологичен начин. С цел стопанските субекти да разполагат с достатъчно време да се адаптират към новото изискване, следва да им се предостави тригодишен преходен период.

(6)

В приложение VIIIa към Регламент (ЕО) № 889/2008 някои наименования на добавките са посочени неясно и за да се избегне объркване е необходимо преформулиране.

(7)

Поради това Регламент (ЕО) № 889/2008 следва да бъде съответно изменен.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по биологично производство,