Официален вестник C 166/2013

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

12.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 166/2

СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 17 май 2013 година

относно предложение за директива за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и относно предложение за регламент относно информацията, придружаваща паричните преводи

(CON/2013/32)

2013/C 166/02

Въведение и правно основание

На 27 февруари 2013 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искане от Съвета на Европейския съюз за становище относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (наричана по-долу „предложената директива“) (1). На 28 февруари 2013 г. ЕЦБ получи още едно искане от Съвета, в този случай — за становище относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно информацията, придружаваща паричните преводи (наричан по-долу „предложения регламент“) (2), (наричани по-долу заедно „предложените инструменти на Съюза“). ЕЦБ получи също и искания от Европейския парламент за становище относно предложените инструменти на Съюза, а именно — на 2 април 2013 г. по отношение на предложената директива, и на 3 април 2013 г. по отношение на предложения регламент.

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложените инструменти на Съюза съдържат разпоредби, попадащи в областите на компетентност на ЕЦБ. Освен това ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграфи 2 и 5 и член 128, параграф 1 от Договора и членове 16—18 и 21—23 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, тъй като предложените инструменти на Съюза съдържат разпоредби, които имат отношение към някои задачи на Европейската система на централните банки. Поради това Управителният съвет прие настоящото становище съгласно изречение първо на член 17.5 от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1. Цел и съдържание на предложените инструменти на Съюза

1.1. Предложената директива

Предложената директива цели да актуализира и измени нормативната уредба на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, за да вземе предвид скорошните промени в приложими международни стандарти, а именно — препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF), които бяха приети през февруари 2012 г. (3), както и няколко доклада и оценки на Европейската комисия относно прилагането на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (4). След като бъде приета, предложената директива ще отмени и замени Директива 2005/60/ЕО и Директива 2006/70/ЕО на Комисията от 1 август 2006 г. относно установяването на мерки за прилагане на Директива 2005/60/ЕО (5).

Предложената директива възприема подход, основан в по-голяма степен на анализ на риска, спрямо мерки (6) за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тя засилва изискванията за „комплексна проверка на клиента“ (7), така че определени категории клиенти и сделки (8) вече няма да бъда освободени от изискванията за опростена комплексна проверка на клиента и така че „задължените субекти“ (9) отсега нататък ще трябва да правят оценка на равнището на риска, преди да вземат решение дали да извършат комплексна проверка на клиента. В допълнение към това от Европейските надзорни органи (ЕНО) (10) ще се изисква да предоставят съвместно становище относно влияещите върху вътрешния пазар рискове, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в рамките на две години от датата на влизане в сила на предложената директива, а от държавите-членки ще се изисква да извършат и поддържат актуализирани национални оценки на риска, за да набележат областите, в които се изисква задълбочена комплексна проверка на клиента (11). Предложената директива също така разширява приложното поле на нормативната уредба на Съюза за борба с изпирането на пари, по-специално чрез намаляване на прага за прилагането на нормативната уредба спрямо търговците на скъпоструващи стоки при разплащания в брой от клиенти от 15 000 EUR на 7 500 EUR.

Предложената директива ще повиши равнището на извършваната по отношение на „политически значими лица“ (12) комплексна проверка на клиента, по-специално чрез изискването задълбочена комплексна проверка на клиента (13) да бъде извършвана по отношение на такива лица, както и по отношение на членовете на семейството им и техните близки сътрудници. Политически значимите лица сега ще включват не само „чуждестранните“ физически лица, но и „местните“ физически лица, на които са поверени важни обществени функции (14).

Предложената директива предвижда по-солидни и по-точно дефинирани правила и процедури за идентифициране на действителните собственици (15) на дружества или на други правни субекти и на компании на доверително управление, въпреки че определението за действително право на собственост остава непроменено. В допълнение към това от дружествата или от другите правни субекти и от компаниите на доверително управление ще се изисква да поддържат регистри по отношение на самоличността на действителните им собственици. Освен това предложената директива въвежда някои промени в изискванията за водене на документация по отношение на комплексната проверка на клиента и сделките, както и във вътрешните политики и процедури на задължените субекти, като се опитва да постигане баланс между осигуряването на надеждни механизми за контрол върху изпирането на пари и финансирането на тероризма и зачитането на принципите на законодателството за защита на данни и правата на субектите на данни.

Предложената директива също така засилва сътрудничеството между звената за финансово разузнаване на държавите-членки, чиито задачи са да служат като национални звена за контакт за получаване, анализ и разпространяване на компетентните органи на доклади относно подозрения за изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Накрая, предложената директива обръща по-голямо внимание на изпълнението и на санкциите, отколкото предишните директиви. Държавите-членки трябва да гарантират, че предприятията могат да носят отговорност за нарушения на правилата, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и че компетентните органи могат да предприемат необходимите мерки и да налагат административни санкции във връзка с такива нарушения. Видовете административни санкции, които могат да бъдат налагани, са установени в предложената директива.

1.2. Предложения регламент

Предложеният регламент е тясно свързан с постигането на целите на предложената директива. От съществено значение е финансовите институции да предоставят подходяща, точна и актуална информация по отношение на паричните преводи, извършвани за техните клиенти, за да се даде възможност на компетентните органи да противодействат ефективно на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Предложеният регламент (16) цели засилване на съществуващите правни задължения, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, по отношение на паричните преводи и тези за предоставяне на платежни услуги с оглед на разработваните международни стандарти (17). По-специално, той цели да увеличи проследимостта на плащанията, като изисква от доставчиците на платежни услуги да гарантират, че паричните преводи са придружени от информация също и за получателя на плащането за компетентните органи. За тази цел с него ще се въведе изискването доставчиците на платежни услуги да проверяват идентичността на получателите за плащанията от лица извън Съюза за суми над 1 000 EUR (18). С него ще се въведе изискването доставчиците на платежни услуги да създадат процедури, основани на анализ на риска, за да се установяват случаите, когато трябва да се изпълни, откаже или временно отложи извършването на паричен превод, и да съхраняват информацията за плащанията за срок от 5 години. С предложения регламент също така се уточнява, че изискванията ще обхващат кредитни и дебитни карти, мобилни телефони и други електронни устройства, ако те са използвани за извършването на паричен превод.

2. Общи забележки

ЕЦБ приветства предложените инструменти на Съюза. ЕЦБ подкрепя силно нормативна уредба на Съюза, която гарантира, че държавите-членки и институциите резиденти в Съюза разполагат с ефективни инструменти в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, по-специално срещу злоупотребите с финансовата система от лицата, които изпират пари, и тези, които финансират тероризма, и от техните съучастници. ЕЦБ счита, че предложените инструменти на Съюза правилно и ефективно търсят решение за набелязаните слабости в настоящата нормативна уредба на Съюза и я актуализират, за да се вземат предвид установените заплахи от изпиране на пари и финансиране на тероризма за Съюза и за финансовата му система и развиващите се международни стандарти за начините за справяне с тези заплахи. ЕЦБ също така счита, че предложените инструменти на Съюза ще подобрят яснотата и последователността на приложимите правила в отделните държави-членки, например в ключови области като комплексната проверка на клиента и действителното право на собственост.

3. Специфични забележки

3.1. По отношение на предложената директива ЕЦБ отбелязва, че правното ѝ основание е член 114 от Договора и че тя съответно цели сближаване на съответните национални разпоредби и свеждане до минимум на несъответствията между тях в Съюза. Поради това държавите-членки могат да решат да намалят още повече праговете, определени в предложената директива, за прилагането на задълженията по нея или да предприемат още по-строги мерки (19). Например при сделки между търговци на скъпоструващи стоки и клиенти нетърговци на стойност не по-ниска от 7 500 EUR (20) изглежда, че член 5 от предложената директива би позволил на държавите-членки да изберат да прилагат по-строги мерки от това просто да изискат от търговеца да изпълнява задълженията за комплексна проверка на клиента, за предоставяне на информация и другите съответни задължения съгласно предложената директива. Всички тези мерки следва да бъдат внимателно преценени с оглед на очакваните публични ползи.

3.2. Въпреки че ЕЦБ се запозна с определението за „доставчик на платежни услуги“ по член 2, параграф 5 от предложения регламент, ЕЦБ също така отбелязва, че съгласно съображение 8 от предложения регламент и съображение 35 от предложената директива намерението на законодателя на Съюза е да не включи в обхвата на регламента лицата, които предоставят на „кредитни или финансови институции единствено системи за уведомяване или други помощни системи за парични преводи или системи за клиринг и сетълмент“, като управляваната от ЕЦБ система TARGET2. ЕЦБ поддържа този подход и набляга на важността това изключение да се запази с оглед на трайното гладко функциониране на платежните системи в Европа. Налагането на това изискване върху доставчиците на системи за клиринг и сетълмент би довело до значителни трудности и забавяния при обработката на плащания между банките и другите лица, предоставящи платежни услуги. Това от своя страна потенциално би могло да има сериозно отражение върху планирането на ликвидността от банките и в крайна сметка върху гладкото функциониране на финансовите пазари. С оглед на това и в интерес на правната сигурност и прозрачността ЕЦБ препоръчва уреждането на това изключение в постановителната част на предложените инструменти на Съюза, а не в съображенията. Освен това следва да бъде внимателно преценено дали други свързани правни актове на Съюза, които понастоящем използват същия подход и законодателна техника за този вид изключения (21), трябва да бъдат съобразени с тази препоръка.

3.3. В допълнение към това ЕЦБ отбелязва, че няколко от понятията, дефинирани в член 2 от предложения регламент, са дефинирани и в други правни актове на Съюза, тясно свързани с предложения регламент, като напр. Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (22) (наричана по-долу „Директивата за платежните услуги“ (ДПУ), Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (23), и Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (24). Тъй като използването на установени определения би подобрило съгласуваността и би улеснило разбирането на правните актове на Съюза като цяло, ЕЦБ предлага член 2 от предложения регламент да бъде изменен, където е необходимо, а именно:

а)	определенията на „платец“ и „получател“ следва да бъдат приведени в съответствие с определенията на тези термини в ДПУ;

б)	„доставчик на платежни услуги“ е понятие, което е установено в ДПУ и се ограничава до шест различни категории доставчици на такива услуги, изброени в ДПУ; съответно определението на това понятие в предложения регламент следва да се позовава на ДПУ;

в)	определението на „паричен превод между граждани“ следва да бъде по-ясно дефинирано като трансакция между две физически лица, които действат в личното си качество извън обхвата на тяхната стопанска дейност, търговска дейност или професия.

Настоящото становище ще бъде публикувано на уебсайта на ЕЦБ.

Съставено във Франкфурт на Майн на 17 май 2013 година.

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI

(1) COM(2013) 45 final.

(2) COM(2013) 44 final.

(3) Международни стандарти относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и разпространението — препоръките на FATF, Париж, 16 февруари 2012 г., достъпни на уебсайта на FATF: http://www.fatf-gafi.org

(4) ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.

(5) Директива 2006/70/ЕО на Комисията от 1 август 2006 г. относно установяването на мерки за прилагане на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определението „видни политически личности“ и техническите критерии за процедурите по опростена проверка на клиентите и за изключения поради финансова дейност на случайна или много ограничена база (ОВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 29).

(6) Предложената директива изисква от задължените субекти, inter alia, да извършват комплексна проверка на клиента, да поддържат регистри, да имат механизми за вътрешен контрол и да водят доклади за съмнителни сделки във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(7) Виж глава II, раздели 1 и 2, членове 9—15 от предложената директива.

(8) Например клиенти, които са регулирани предприятия, като напр. установени в Съюза кредитни и финансови институции и дружества, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулирани публични пазари на ценни книжа.

(9) Виж член 2, параграф 1 от предложената директива, в който са изброени „задължените субекти“, спрямо които се прилага предложената директива, включвайки изрично кредитните институции и финансовите институции, както са определени след това.

(10) ЕНО са Европейският банков орган (ЕБО), Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).

(11) Виж членове 16—23 от предложената директива.

(12) Виж определенията в член 3, параграф 7, както и задълженията за тези лица, уредени в член 11 и членове 18—22 от предложената директива.

(13) Виж членове 16—23 от предложената директива.

(14) Виж член 3, параграф 7, буква б) от предложената директива. В този смисъл „местно“ е политически значимото лице, на което държава-членка на Съюза е поверила важни обществени функции, а „чуждестранно“ е политически значимото лице, на което трета държава е поверила такива функции.

(15) Виж член 3, параграф 5 и членове 29 и 30 от предложената директива.

(16) Предложеният регламент ще отмени Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи (ОВ L 345, 8.12.2006 г., стр. 1).

(17) Главно препоръка 16 на FATF относно увеличаване на прозрачността на презграничните електронни преводи.

(18) Виж член 7 от предложения регламент.

(19) Виж член 5 от предложената директива, в който е предвидено, че държавите-членки могат да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби в областта, обхваната от предложената директива, за да предотвратяват изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(20) Виж член 10, буква в) от предложената директива.

(21) Виж Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 г. относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, 24.3.2012 г., стр. 1).

(22) ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1.

(23) ОВ L 266, 9.10.2009 г., стр. 11.

(24) ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 22.

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

12.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 166/6

Обменен курс на еврото (1)

11 юни 2013 година

2013/C 166/03

1 евро =

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,3273
JPY	японска йена	128,60
DKK	датска крона	7,4575
GBP	лира стерлинг	0,85390
SEK	шведска крона	8,7454
CHF	швейцарски франк	1,2305
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	7,6860
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,613
HUF	унгарски форинт	299,71
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,7020
PLN	полска злота	4,2789
RON	румънска лея	4,5113
TRY	турска лира	2,5172
AUD	австралийски долар	1,4206
CAD	канадски долар	1,3594
HKD	хонконгски долар	10,3057
NZD	новозеландски долар	1,7080
SGD	сингапурски долар	1,6723
KRW	южнокорейски вон	1 503,51
ZAR	южноафрикански ранд	13,6365
CNY	китайски юан рен-мин-би	8,1410
HRK	хърватска куна	7,4988
IDR	индонезийска рупия	13 038,61
MYR	малайзийски рингит	4,1883
PHP	филипинско песо	57,209
RUB	руска рубла	43,1010
THB	тайландски бат	41,133
BRL	бразилски реал	2,8642
MXN	мексиканско песо	17,2549
INR	индийска рупия	77,5210

(1) Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

12.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 166/8

Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 166/05

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)

„STAKLIŠKĖS“

ЕО №: LT-PGI-0005-0819-27.07.2010

ЗГУ ( X ) ЗНП ( )

1. Наименование

„Stakliškės“

2. Държава-членка или трета държава

Литва

3. Описание на земеделския продукт или храна

3.1. Вид продукт

Клас 1.8.

Други продукти от приложение I към Договора (подправки и т.н.)

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Медовината „Stakliškės“ е прозрачна алкохолна напитка с кехлибарен цвят, приготвена по традиционен начин чрез естествена ферментация на медовинена мъст и растителни добавки (хмел, липов цвят, плодове от хвойна). Комбинацията от мед, билки и подправки придава на напитката характерния ѝ меден леко сладко-кисел вкус и пикантен аромат. Цялото количество етанол в медовината се получава единствено чрез естествена ферментация. При приготвянето на медовината не се използват захар или други подсладители, оцветители, ароматизиращи вещества и консерванти. Алкохолното съдържание на продукта не се коригира чрез добавяне на етанол.

Физико-химични свойства на медовината „Stakliškės“:

—	съдържание на етанол — 12 ± 1 % от обема,

—	съдържание на захар — 160 ± 8 g/dm3,

—	титруеми киселини, изразени като лимонена киселина — 7 ± 0,5 g/dm3,

—	общ сух екстракт — 180 ± 8 g/dm3,

—	летливи киселини, изразени като оцетна киселина — не повече от 1,5 g/dm3,

—	съдържание на желязо — не повече от 10 mg/dm3,

—	общо съдържание на серен диоксид и сулфити — не повече от 200 mg/dm3.

3.3. Суровини (само за преработени продукти)

Суровини:

—

вода,

—

естествен мед, който отговаря на следните изисквания:

—	съдържание на редуциращи захари (общо фруктоза и глюкоза): не по-малко от 60 g/100 g,

—	съдържание на захароза: не повече от 5 g/100 g,

—	водно съдържание: не повече от 20 %,

—	диастазна активност (Ѕсhade-скала): не по-малко от 8,

—	долноферментиращи пивоварни дрожди при концентрация, която не надвишава 5 % от мъстта;

—

билки/подправки (3,5 g/l):

—

хмел,

—	липов цвят,

—	плодове от хвойна.

Медовинената мъст „Stakliškės“ се приготвя чрез смесване на равни части мед и вода, т.е. количеството мед е равно на количеството вода.

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход)

—

3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

I.	Разтваряне на меда, декантиране на течния мед и отстраняване на утайката и примесите.

II.	Обработване на хмела и другите билки/подправки чрез декокция; охлаждане, прецеждане и дозиране на възварката.

III.	Изпомпване на течния мед, необходимото количество вода и възварката в съд за пастьоризация. Пастьоризиране на медовинената мъст.

IV.	Изпомпване и охлаждане на медовинената мъст.

V.	Ферментация на медовинената мъст.

VI.	Избистряне на медовината.

VII.	Отлежаване на медовината в продължение на най-малко девет месеца.

VIII.

Филтриране и бутилиране на медовината.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

Медовината „Stakliškės“ трябва да се бутилира в стъклени, керамични или други сувенирни опаковки с различна форма и вместимост веднага след като узрее и се филтрира, тъй като излагането на въздух по време на транспортирането ѝ създава риск от окисляване, което влошава нейните специфични органолептични качества. Излагането на въздух също така причинява замърсяване с оцетнокисели бактерии или други микроорганизми и води до нежелана ферментация.

3.7. Специфични правила за етикетиране

—

4. Кратко определение на географския район

Географският район обхваща община Stakliškės.

5. Връзка с географския район

5.1. Специфична характеристика на географския район

Географското указание „Stakliškės“ включва името на града, в който се произвежда медовината и който е разположен в котловина, заобиколена от хълмове и гори. Местоположението благоприятства пчеларството и производството на другите суровини за направата на медовина, тъй като 60 % от района са заети от обработваеми земи, 23 % — от гори, а 17 % са покрити с вода или се използват за други цели.

История

Името на град Stakliškės се споменава за първи път през 1375 г. в хрониките на Тевтонския орден и произлиза от думата „Stokielyšek“. Легендата разказва, че по време на лов няколко мъже се запрепирали кой може да изпие 100 чаши медовина. Един от тях успял да се справи с предизвикателството и се провикнал удивен: „Stokielyšek“ („сто чаши“). Оттогава мястото започнало да се нарича Stokielyšek или Stakliškės.

Най-ранното писмено сведение за консумацията на медовина в балтийските земи датира от около 890 г. в разказите за пътешествията на Wulfstan — пътуващ търговец, стигнал до балтийското крайбрежие, където открил изобилие от мед и наблюдавал как местните жители приготвят напитка от него. Кралете и благородниците пиели кобилешко мляко, а бедните и робите — медовина. Естите не приготвяли бира поради изобилието от медовина. В началото на XIV век летописецът на Тевтонския орден Petrus de Dusburg разказва, че предшествениците на литовците пиели големи количества вода, медено вино (известно като медовина) и кобилешко мляко, но само след освещаване на напитките.

Медовината се превръща в своеобразна легенда и в началото на XX век са положени известни усилия за подновяване на традицията за нейното приготвяне. Това обаче е постигнато едва след Втората световна война — тогава инженерът Aleksandras Sinkevičius от фабриката за медовина в Stakliškės си поставя задачата да възстанови рецептата за напитката, приготвяна в миналото (от XV до XVIII век) от див мед, различни билки и подправки, и да съживи производството на традиционната и естествена медовина без добавка на алкохол, която вече не се произвеждала нито в Литва, нито в съседните държави.

Предвид тогавашната социална система се налага Aleksandras Sinkevičius да положи множество усилия, преди да получи лиценз за производството на медовина през 1957 г. На 8 септември 1958 г. първите 700 литра медовинена мъст са приготвени в старото помещение за варене в пивоварната на Stakliškės. От този момент медовината „Stakliškės“ започва да се произвежда промишлено. Както обаче Aivaras Ragauskas пише в своята книга Aleksandras Sinkevičius (1908—1989 г.). Trečdalis gyvenimo paskirto lietuviškam midui („Aleksandras Sinkevičius (1908—1989 г.). Една трета от живота, посветена на литовската медовина“) (Вилнюс, 2008 г.), „Беше трудно да се реализират плановете“. През 1964 г. например са изпълнени едва 91 % от производствения план. При липсата на подходяща производствена база и лаборатория гарантирането на качеството на медовината се оказва нелека задача, особено като се има предвид, че много хора не са познавали истинския продукт. В резултат на това през 1963 г. производството на медовина претърпява големи загуби. Едва на 12 януари 1967 г., след дълъг процес на коригиране на рецептата, съотношението на билките и подправките, както и на производствения процес, главният прокурор Viktoras Galinaitis и други държавни служители получават от Aleksandras Sinkevičius следното писмо № 24 LTSR (Архив за производството на медовина „Stakliškės“): „Продуктът, който съм създал при крайно примитивни условия, е изключително висококачествен, защото не може да бъде произведен в механизирана фабрика“.

На 18 януари 1967 г. е съставено първото техническо ръководство за производството на медовина, в което се описват използваните суровини и целият производствен процес, а през 1968 г. се изготвят спецификациите, които се спазват и до днес при производството на „Stakliškės“.

За репутацията на „Stakliškės“ свидетелства все по-голямото търсене на медовината — през 1977 г. са произведени 60 000 литра, а през 1978 г. производството достига 80 000 литра. През 1989 г. се изнасят първите партиди за Великобритания и Съединените щати. Понастоящем се осъществява износ за Полша, Белгия, Латвия, Китай, Израел и други държави.

Традиционният метод за производство на „Stakliškės“ и професионалните умения на производителите от географския район се предават от поколение на поколение, което гарантира и до днес автентичността на напитката с дълъг период на узряване и фин вкус и аромат. За автентичността на медовината свидетелства и обявяването ѝ през 2002 г. за кулинарно наследство от Литовския фонд за кулинарно наследство, което потвърждава традиционните ѝ съставки и използването на традиционна технология за нейното приготвяне. През 2010 г. министерството на земеделието удостоява медовината със свидетелство за национално наследство, с което се потвърждават многовековните, автентични и традиционни характеристики, състав и производствен метод на продукта.

5.2. Специфична характеристика на продукта

Характерният меден, леко сладко-кисел вкус и пикантен аромат на „Stakliškės“ се дължат на баланса между съдържанието на захари и киселини, на традиционния производствен метод, т.е. на дългия процес на естествена ферментация (до 90 дни), дългия период на узряване (най-малко девет месеца) и традиционната рецепта, според която медовината се приготвя само от естествен мед, билки и подправки (хмел, липов цвят и плодове от хвойна). Продуктът се различава от останалите видове медовина, приготвяни в съседните райони, поради факта, че съдържащият се в него етанол се получава изцяло чрез естествена ферментация и не се подсилва чрез добавяне на алкохол. Медът също така не може да се замени със захар, съответните подсладители или меден дестилат.

През 2007 г. групата за пазарен анализ и изследвания UAB RAIT извършва проучване относно специфичните характеристики и репутацията на продукта. Резултатите от него показват, че медовината „Stakliškės“ се отличава от другите подобни продукти по високото си качество (посочено от 70 % от анкетираните), приятен вкус (посочен от 59 %) и много приятен аромат (посочен от 51 %). Другите качества, които участниците в проучването са приписали на напитката, са следните: силен аромат (посочен от 39 % от анкетираните), привлекателна опаковка (посочена от 36 %), подходяща за възрастни хора (посочено от 36 % от анкетираните) и висока цена (посочена от 40 %).

5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Защитеното географско указание на медовината „Stakliškės“ е свързано с историята на продукта, който притежава посочените в точка 5.2 характеристики, традиционните умения на местните производители, спомогнали за съхраняване на специфичната технология, и неговата репутация.

Популярността на медовината „Stakliškės“ се дължи на нейния традиционен характер. В публикуваната през 1969 г. книга „Lietuviškas midus“ („Литовска медовина“) (Kaunas 1969 г.) „Stakliškės“ се описва като „характерна национална напитка, приготвяна в далечното минало. Въпреки ниското си съдържание на алкохол и леко киселия си вкус е много ароматна, деликатна и богата на витамини напитка. Носи името на града, в който е съсредоточено производството на литовската медовина. Има прозрачен кехлибарен цвят, а при наливане в чаша се разнася аромат на цъфтяща ливада.“

Пример за репутацията на „Stakliškės“ е златният медал, който напитката спечелва на международното изложение „AgroBalt’98“ и удостояването ѝ с диплома на „Degustalit“ — форум за дегустиране на литовски храни и напитки, организиран от Литовската агенция за регулиране на пазара на селскостопанските и хранителните продукти през 2004 г., на който е обявена за напитка с най-добър вкус.

Статиите, които редовно се публикуват в регионалната и националната преса, както и публикациите и информацията в интернет, свидетелстват за високата оценка и популярността на „Stakliškės“. „Stakliškių midus“ („Медовина Stakliškės“) (Mūsų sodai, 1964 г., бр. 5), „Kur Stakliškių auksas ir sidabras“ („Къде са златото и среброто на Stakliškės?“) (Švyturys, 1968 г., бр. 24); „Stakliškių midus“ („Медовина Stakliškės“) (Laisvė, 25 ноември 1983 г.), „Metai, kaip lietuviškas midus“ („Година като литовска медовина“) (Kooperatininkas, 1988 г., бр. 9), „Stakliškės“ (Šiaurės Atėnai, 2003 г., бр. 646), „AgroBalt: pirmoji lietuviškų maisto produktų ir gėrimų degustacija“ („AgroBalt: първа дегустация на литовски храни и напитки“ (Elta, 9 юни 2004 г.), „„Ida Basar“ Europos Parlamente išlaikė pirmąjį lietuviškų vaišių egzaminą“ („Ida Basar преминава теста за литовски деликатеси в Европейския парламент“) (meniu.lt, 11 октомври 2004 г.), „„Lietuviškas midus“ degtinės gaminti nesirengia“ („От литовската медовина не се произвежда водка“ (BNS, 14 април 2006 г.).

Литовците свързват името на град Stakliškės единствено с произвежданата в него медовина, която спомага за запазването на литовската идентичност по време на съветското управление на Литва, а в днешни дни успешно представя страната по света. Заедно с кехлибара или „šakotis“ (традиционен литовски сладкиш) медовината — символ на Литва, е предпочитан сувенир или подарък. От 2011 г. UAB Lietuviškas midus предлага обиколки с екскурзовод, на които посетителите могат да се запознаят с многовековната технология за приготвяне на медовина и имат възможност да вкусят и оценят не само нея, но и много други напитки. Посетителите остават с най-положителни впечатления от медовината „Stakliškės“ заради нейния вкус и име, които свързват с посетеното място. За репутацията на „Stakliškės“ свидетелства и броят на посетителите, който през 2011 г. е 1 040, а през 2012 г. достига почти 1 800.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (3))

http://www.zum.lt/l.php?tmpl_into=middle&tmpl_id=2702

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(3) Виж бележка под линия на стр. 2.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2013.166.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 166

Издание на български език	Информация и известия	Година 56 12 юни 2013 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2013/C 166/01	Съобщение на Комисията за наличното количество за подпериода септември 2013 г. в рамките на някои квоти, открити от Европейския съюз за продуктите в сектора на ориза	1

	III Подготвителни актове
	Европейска централна банка
2013/C 166/02	Становище на Европейската централна банка от 17 май 2013 година относно предложение за директива за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и относно предложение за регламент относно информацията, придружаваща паричните преводи (CON/2013/32)	2

	V Становища
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2013/C 166/04	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.6951 — Bain Capital/FTE) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	7

	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2013/C 166/05	Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	8

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2013/C 166/03	Обменен курс на еврото	6