(1)

През последните години Директива 2011/16/ЕС на Съвета (3) беше изменяна няколко пъти с цел да бъдат съобразени новите инициативи на Съюза в областта на данъчната прозрачност. С тези промени се въведоха преди всичко задължения за предоставяне на информация и последващото ѝ предоставяне на другите държави членки във връзка с финансови сметки, предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване, отчети по държави и подлежащи на оповестяване трансгранични договорености. По този начин тези изменения разшириха обхвата на автоматичния обмен на информация. Данъчните органи на държавите членки сега разполагат с по-широк набор от инструменти за сътрудничество с оглед откриването и справянето с различни форми на данъчни измами, укриване на данъци и избягване на данъчното облагане.

(2)

През последните години Комисията следеше прилагането на Директива 2011/16/ЕС, а през 2019 г. направи оценка на директивата. Въпреки значителните подобрения в областта на автоматичния обмен на информация, продължава да съществува необходимост от усъвършенстване на разпоредбите, свързани с всички форми на обмен на информация и административно сътрудничество.

(3)

Съгласно член 5 от Директива 2011/16/ЕС запитаният орган предоставя на запитващия орган информацията, с която разполага, или тази, която получава в резултат на административни разследвания, и която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на държавите членки относно данъците, попадащи в обхвата на посочената директива. За да се гарантира ефективността на обмена на информация и да се предотвратят необосновани откази на искания, както и да се осигури правна сигурност за данъчните администрации и за данъчнозадължените лица, международно приетият стандарт за предполагаема значимост следва да бъде ясно определен и кодифициран.

(4)

Понякога е необходимо разглеждането на искания за информация, касаеща групи от данъчнозадължени лица, които не могат да бъдат идентифицирани индивидуално, а предполагаемата значимост на исканата информация може да бъде определена само въз основа на общ набор от характеристики. Във връзка с това данъчните администрации следва да продължат да използват групови искания за информация съгласно ясна правна рамка.

(5)

Важно е информацията, свързана с доходи, получени от интелектуална собственост, да бъде обменяна между държавите членки, тъй като в тази сфера на икономиката е възможно прехвърляне на печалби поради лесно подвижните базови активи. Следователно авторските и лицензионните възнаграждения, определени в член 2, буква б) от Директива 2003/49/ЕО на Съвета (4) следва да бъдат включени в категориите доходи, за които се изисква автоматичен обмен на информация, за да се засили борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци или избягването на данъчното облагане. Държавите членки следва да положат всички възможни и разумни усилия, за да включат данъчния идентификационен номер (ДИН) на местни лица, издаден от държавата членка, на която те са местни лица, при предоставянето на категориите доходи и капитал, за които се изисква задължителен автоматичен обмен на информация.

(6)

Цифровизацията на икономиката се разраства бързо през последните години. Това води до увеличаване на броя на сложните случаи, свързани с данъчни измами, укриването на данъци или избягване на данъчното облагане. Трансграничното измерение на предлагани услуги чрез използването на оператори на платформи създаде сложна среда, в която контролът върху изпълнението на данъчните правила и осигуряването на тяхното спазване могат да се окажат затруднени. Налице е неспазване на данъчното законодателство и стойността на недекларираните доходи е значителна. Данъчните администрации на държавите членки не разполагат с достатъчно информация, за да определят правилно и да контролират получените в съответната държава брутни доходи от търговски дейности, извършени с посредничеството на цифрови платформи. Това е особено сериозен проблем, когато доходът или данъчната основа преминават през цифрови платформи, установени в друга юрисдикция.

(7)

Данъчните администрации често отправят искания за информация до оператори на платформи. Това причинява на операторите на платформи значителни административни разходи и разходи за спазване на изискванията. В същото време някои държави членки са наложили едностранно задължение за предоставяне на информация, което създава допълнителна административна тежест за операторите на платформи, тъй като те трябва да спазват много национални стандарти за предоставяне на информация. Затова е важно да се въведе стандартизирано изискване за предоставяне на информация, което да се прилага на целия вътрешен пазар.

(8)

Като се има предвид, че по-голяма част от доходите или данъчните основи на продавачите през цифрови платформи преминават през границите, предоставянето на информация, свързана с относимата дейност, би дало допълнителни положителни резултати, ако тази информация бъде предоставяна и на държавите членки, които имат право да облагат получените доходи с данъци. По-конкретно, автоматичният обмен на информация между данъчните органи е от решаващо значение за получаването на необходимата информация, която ще им даде възможност да определят правилно размера на дължимите подоходни данъци и данъка върху добавената стойност (ДДС).

(9)

За да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар, правилата за предоставяне на информация следва да бъде едновременно ефективни и опростени. Като се отчитат трудностите при разкриването на данъчни събития, настъпващи в процеса на осъществяване на търговска дейност, която се улеснява от цифрови платформи, и предвид допълнителната административна тежест, която данъчните администрации ще понесат в такива случаи, е необходимо да се наложи задължение на операторите на платформи за предоставяне на информация. Операторите на платформи имат по-добра възможност да събират и проверяват необходимата информация за всички продавачи, които работят чрез и използват конкретна цифрова платформа.

(10)

Задължението за предоставяне на информация следва да обхваща както трансгранични дейности, така и дейности, които не са трансгранични, за да се гарантират ефективността на правилата за предоставяне на информация, доброто функциониране на вътрешния пазар, еднаквите условия на конкуренция и принципът за недопускане на дискриминация. Освен това прилагането на правилата за предоставяне на информация би намалило административната тежест за цифровите платформи.

(11)

Предвид широкото използване на цифрови платформи при осъществяването на търговски дейности както от физически лица, така и от образувания, е изключително важно да се гарантира, че задължението за предоставяне на информация се прилага независимо от правния статут на продавача. Въпреки това е необходимо да се предвиди изключение за държавните образувания, които не следва да бъдат обхванати от задължението за предоставяне на информация.

(12)

Предоставянето на информация за доходите, получени чрез такива дейности, следва да осигури на данъчните администрации пълната информация, необходима за правилното определяне на размера на дължимия подоходен данък.

(13)

От съображения за опростяване и ограничаване на разходите за спазване на изискванията би било разумно на операторите на платформи да се наложи изискване за предоставяне само в една държава членка на информация за доходите, които продавачите получават чрез използването на цифровата платформа.

(14)

Предвид характера и гъвкавостта на цифровите платформи задължението за предоставяне на информация следва да обхване и тези оператори на платформи, които извършват търговска дейност в Съюза, но не са местни лица за данъчни цели, нито са учредени или управлявани, или имащи място на стопанска дейност в държава членка (чуждестранни оператори на платформи). Това ще гарантира равнопоставеност между всички цифрови платформи и ще предотврати нелоялната конкуренция. За да се улесни постигането на тази цел, чуждестранните оператори на платформи следва да бъдат задължени да се регистрират и да предоставят информация само в една държава членка, за да могат да извършват дейност на вътрешния пазар. След отмяна на регистрацията на чуждестранен оператор на платформа държавите членки следва да гарантират, че при повторна регистрация в Съюза такъв оператор на чуждестранна платформа е длъжен да предостави на съответната държава членка подходящи гаранции, като например декларация или обезпечение.

(15)

Независимо от това е целесъобразно да се предвидят мерки, които биха намалили административната тежест за чуждестранни оператори на платформи и за данъчните органи на държавите членки в случаите, когато съществуват подходящи договорености, които гарантират обмена на еквивалентна информация между юрисдикция извън Съюза и държава членка. В тези случаи би било целесъобразно операторите на платформи, предоставили информация в юрисдикция извън Съюза, да бъдат освободени от задължението за предоставяне на информация в държава членка, доколкото получената от държавата членка информация се отнася до дейностите, попадащи в обхвата на настоящата директива, и е еквивалентна на изискваната информация съгласно правилата за предоставяне на информация по настоящата директива. С цел да се насърчи административното сътрудничество в тази област с юрисдикции извън Съюза и като се отчита нуждата от гъвкавост в преговорите по споразумения между държави членки и юрисдикции извън Съюза, настоящата директива следва да допуска квалифициран оператор на платформа от юрисдикция извън Съюза да предоставя еквивалентна информация за продавачи, за които се предоставя информация, само на данъчните органи на юрисдикция извън Съюза, която от своя страна ще изпрати тази информация на данъчните администрации на държавите членки. Когато е целесъобразно, този механизъм следва да бъде активиран, за да се избегнат ситуации, при които еквивалентна информация се предоставя и изпраща повече от веднъж.

(16)

С оглед на факта, че данъчните органи по света са изправени пред предизвикателства, свързани с нарастващите мащаби на икономиката на цифровите платформи, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) разработи Модел на правила за предоставяне на информация от операторите на платформи по отношение на продавачите в споделената и „гиг“ икономиката („Модел на правила“). Като се имат предвид широкото разпространение на трансгранични дейности, осъществявани от цифрови платформи, и активните на тези платформи продавачи, с основание може да се очаква, че юрисдикциите извън Съюза ще имат достатъчно стимули да следват водещия пример на Съюза, като събират и извършват взаимен автоматичен обмен на информация за продавачите, за които се предоставя информация, в съответствие с Модела на правила. Въпреки че обхватът на Модела на правила не е идентичен на обхвата на настоящата директива по отношение на продавачите, за които трябва да се предоставя информация, и цифровите платформи, които трябва да предоставят информацията, се очаква Моделът на правила да предвижда предоставяне на еквивалентна информация за относимите дейности, попадащи в обхвата както на настоящата директива, така и на Модела на правила, като този обхват може да се разшири допълнително, за да включва и други относими дейности.

(17)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5). По-конкретно, чрез актове за изпълнение Комисията следва да определи дали информацията, която трябва да бъде обменяна по силата на споразумение между компетентните органи на държава членка и юрисдикция извън Съюза, е еквивалентна на информацията, посочена в настоящата директива. Като се има предвид, че сключването на споразумения за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане с юрисдикции извън Съюза остава от компетентността на държавите членки, Комисията може да предприеме действия и по искане на държава членка. Без да се променя обхватът на настоящата директива и предвидените в нея условия, тази административна процедура следва да гарантира правна сигурност по отношение на съответствието между задълженията, произтичащи от настоящата директива, и евентуалните споразумения за обмен на информация, сключени от държавите членки с юрисдикции извън Съюза. За тази цел е необходимо установяването на еквивалентност да може да се направи и по искане на държава членка преди предвиденото сключване на такова споразумение. Когато обменът на такава информация се основава на многостранен инструмент, решението относно еквивалентност следва да се вземе по отношение на цялата приложима рамка, обхваната от този инструмент. Въпреки това следва да се запази възможност за вземане на решението относно еквивалентност, когато е целесъобразно, по отношение на двустранен инструмент или отношения за обмен с отделна юрисдикция извън Съюза.

(18)

За целите на предотвратяването на данъчните измами, укриването на данъци и избягване на данъчното облагане е целесъобразно предоставянето на информация за търговска дейност да включва отдаване под наем на недвижимо имущество, лични услуги, продажби на стоки и отдаване под наем на всякакъв вид транспорт. Дейностите, извършвани от продавач, който действа като служител на оператор на платформа, не следва да попадат в обхвата на такова предоставяне на информация.

(19)

С цел да се намалят ненужните разходи за спазване на изискванията за продавачите, които се занимават с отдаване под наем на недвижимо имущество, като например хотелски вериги или туроператори, следва да има праг от определен брой наеми за всеки обявен недвижим имот, над който задължението за предоставяне на информация няма да се прилага. Въпреки това, за да се избегне рискът от заобикаляне на задълженията за предоставяне на информация от страна на посредници, които фигурират на цифровите платформи като един продавач, а същевременно управляват голям брой недвижими имоти, следва да се въведат подходящи защитни мерки.

(20)

Постигането на целта за предотвратяване на данъчните измами, укриването на данъци и избягване на данъчното облагане би могло да се обезпечи с налагане на изискване на операторите на платформи да предоставят информация на ранен етап за доходите, получени чрез цифрови платформи, преди данъчни органи на държавите членки да направят своето годишно установяване на размера на данъчните задължения. За да се улесни работата на данъчните органи на държавите членки, предоставената информация следва да се обменя в срок до един месец след предоставянето ѝ. С цел да се улесни автоматичният обмен на информация и да се подобри ефикасното използване на ресурсите, информацията следва да се обменя по електронен път посредством съществуващата обща комуникационна мрежа (CCN), разработена от Съюза.

(21)

Когато чуждестранни оператори на платформи предоставят на съответните данъчни органи на юрисдикции извън Съюза еквивалентна информация за продавачи, за които се предоставя информация, от данъчните органи на тези юрисдикции се очаква да обезпечат ефективното изпълнение на процедурите за комплексна проверка и на изискванията за предоставяне на информация. Когато обаче случаят не е такъв, чуждестранните оператори на платформи следва да бъдат задължени да се регистрират и да предоставят информация в Съюза, а държавите членки следва да налагат изпълнението на задълженията за регистрация, комплексна проверка и предоставяне на информация по отношение на такива чуждестранни оператори на платформи. Затова държавите членки следва да установят правила относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането им. Макар че изборът на санкции остава в правомощията на държавите членки, предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Като се има предвид, че цифровите платформи често имат широк географски обхват, е целесъобразно държавите членки да се стремят да действат координирано, когато целят да наложат спазване на изискванията за регистрация и предоставяне на информация, приложими за цифровите платформи, действащи от юрисдикции извън Съюза, включително чрез предотвратяване, като крайна мярка, на възможността цифровите платформи да функционира в рамките на Съюза. В рамките на своята компетентност Комисията следва да улеснява координацията на такива действия на държавите членки, като се имат предвид евентуалните бъдещи общи мерки по отношение на цифровите платформи, както и различните потенциални мерки, с които разполагат държавите членки.

(22)

Необходимо е да се усъвършенстват разпоредбите на Директива 2011/16/ЕС по отношение на присъствието на длъжностни лица от една държава членка на територията на друга държава членка и извършването на паралелни проверки от две или повече държави членки, за да се гарантира ефективното прилагане на тези разпоредби. Поради това отговорите на исканията за присъствие на длъжностни лица от друга държава членка следва да бъдат предоставени от компетентния орган на запитаната държава членка в определен срок. Когато длъжностни лица от една държава членка присъстват на територията на друга държава членка по време на административно разследване или участват в административно разследване чрез използване на електронни съобщителни средства, спрямо тях следва да се прилагат установените от запитаната държава членка процедурни правила, за да разпитват пряко лица и да проверяват архиви.

(23)

Държава членка, която възнамерява да извършва паралелна проверка, следва да бъде задължена да уведоми за намерението си другите засегнати държави членки. Поради съображения за ефективност и правна сигурност е целесъобразно да се предвиди, че компетентният орган на всяка засегната държава членка е длъжен да отговори в определен срок.

(24)

Многостранните проверки, извършени с подкрепата на програма „Фискалис 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № 1286/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6), показаха ползата от координираните проверки на едно или повече данъчнозадължени лица, които представляват общ или допълващ се интерес за компетентните органи на две или повече държави членки. Такива съвместни действия понастоящем се провеждат само въз основа на комбинираното прилагане на съществуващите разпоредби относно присъствието на длъжностни лица от една държава членка на територията на друга държава членка и относно паралелните проверки. В много случаи обаче тази практика показа, че са необходими допълнителни подобрения, за да се осигури правна сигурност.

(25)

Във връзка с това е целесъобразно Директива 2011/16/ЕС да бъде допълнена с някои разпоредби, които изясняват допълнително рамката и основните принципи, които следва да се прилагат, когато компетентните органи на държавите членки решат да използват механизмите за съвместна ревизия. Съвместните ревизии следва да бъдат допълнителен инструмент за административно сътрудничество между държавите членки в областта на данъчното облагане, който ще допълни съществуващата рамка, предвиждаща възможност за присъствие на длъжностни лица от друга държава членка в административни служби, участие в административни разследвания и паралелни проверки. Съвместните ревизии ще се провеждат под формата на административни разследвания, извършвани съвместно от компетентните органи на две или повече държави членки, и ще бъдат свързани с едно или повече лица, които представляват общ или допълващ се интерес за компетентните органи на тези държави членки. Съвместните ревизии могат да изпълняват важна роля в приноса за по-доброто функциониране на вътрешния пазар. Съвместните ревизии следва да бъдат структурирани така, че да гарантират правна сигурност за данъчнозадължените лица чрез ясни процедурни правила, в това число мерки за ограничаване на риска от двойно данъчно облагане.

(26)

С цел да се гарантира правна сигурност, разпоредбите на Директива 2011/16/ЕС относно съвместните ревизии следва да съдържат и основните аспекти на допълнителните характеристики на този инструмент, като например определения срок за отговор на искане за съвместна ревизия, обхвата на правата и задълженията на длъжностните лица, участващи в съвместна ревизия, и процедурата, водеща до изготвянето на окончателен доклад от съвместна ревизия. Тези разпоредби относно съвместните ревизии не следва да се тълкуват като предопределящи каквито и да било процедури, които биха се осъществили в дадена държава членка в съответствие с нейното национално право като резултат от или като последващи действия във връзка със съвместната ревизия, например налагане или установяване на размера на данъчно задължение с решение на данъчните органи на държавите членки, свързаните процедури на обжалване или уреждане на спор или произтичащите от тези процедури средства за правна защита, достъпни за данъчнозадължените лица. За да се гарантира правна сигурност, окончателният доклад от съвместна ревизия следва да отразява констатациите, по които съответните компетентни органи са постигнали съгласие. Освен това участващите компетентни органи биха могли да се споразумеят окончателният доклад от съвместна ревизия да включва и въпроси, по които не е било постигнато съгласие. Констатациите от окончателния доклад от съвместна ревизия, по които е било постигнато взаимно съгласие, следва да бъдат взети предвид в съответните актове, издадени от компетентните органи на участващите държави членки след проведената съвместна ревизия.

(27)

За да се гарантира правна сигурност, е целесъобразно да се предвиди, че съвместните ревизии следва да се провеждат по предварително съгласуван и координиран начин и в съответствие със законите и процедурните изисквания на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместна ревизия. Тези изисквания могат да включват и задължение да се гарантира, че длъжностните лица на държава членка, участвали в съвместна ревизия в друга държава членка, при необходимост участват също в евентуални процедури по подаване на жалби, преразглеждане или обжалване в тази държава членка.

(28)

Когато длъжностните лица, участващи в съвместна ревизия, присъстват при дейности, извършвани в друга държава членка, техните права и задължения следва да се определят в съответствие със законите на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия. Същевременно, при спазване на правото на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия, длъжностните лица на друга държава членка не следва да упражняват правомощия, които биха надхвърлили обхвата на правомощията, предоставени им съгласно законите на собствената им държава членка.

(29)

Въпреки че целта на разпоредбите относно съвместните ревизии е да се предостави полезен инструмент за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, нищо в настоящата директива не следва да се тълкува като противоречащо на установените правила за сътрудничество между държавите членки по съдебни въпроси.

(30)

Важно е по принцип информацията, която се предоставя по Директива 2011/16/ЕС, да се използва за установяването на размера на данъчните задължения, администрирането на и облагането с данъците, които са включени в материалния обхват на тази директива. Въпреки че досега това не е било недопустимо, неясната рамка породи известна несигурност във връзка с използването на информацията. Поради това и отчитайки значението, което ДДС има за функционирането на вътрешния пазар, е подходящо да се поясни, че предоставяната информация между държавите членки може да се използва и за установяването на размера на данъчните задължения, администрирането на и облагането с ДДС и други косвени данъци.

(31)

Държава членка, която предоставя информация на друга държава членка за данъчни цели, следва да разреши използването на тази информация за други цели, доколкото това е позволено от националното право на двете държави членки. Държава членка може да направи това или като разреши различното използване след задължително искане от другата държава членка, или като предостави на всички държави членки списък на разрешените други цели.

(32)

За да се съдейства на данъчните администрации, участващи в обмена на информация съгласно настоящата директива, държавите членки, подпомагани от Комисията, следва да изготвят практически договорености, включително, когато е подходящо, съвместно споразумение между администратори на лични данни, споразумение между обработващи лични данни и администратори на лични данни или образци на такива споразумения. Само лица, надлежно акредитирани от Органа за акредитиране по сигурността на Комисията, могат да имат достъп до информацията, предоставена съгласно Директива 2011/16/ЕС и изпратена по електронен път чрез CCN, и само доколкото това е необходимо за наблюдението, поддръжката и развитието на централния регистър за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане и на CCN. Комисията отговаря също за обезпечаването на сигурността на централния регистър за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане и на CCN.

(33)

За предотвратяването на нарушения на сигурността на данните и ограничаване на потенциалните вреди, е изключително важно да се подобри сигурността на всички данни, обменяни между компетентните органи на държавите членки в рамките на Директива 2011/16/ЕС. Поради тази причина е целесъобразно посочената директива да бъде допълнена с правила относно процедурата, която трябва да се следва от държавите членки и Комисията в случай на нарушение на сигурността на данните в държава членка, както и в случаи на нарушение в рамките на CCN. Като се има предвид чувствителният характер на данните, които могат да станат обект на нарушение на сигурността на данните, би било подходящо да се предвидят мерки като искане за спиране на обмена на информация с държавата(ите) членка(и), в която(които) е възникнало нарушението на сигурността на данните, или спиране на достъпа до CCN на една или повече държави членки до отстраняване на нарушението на сигурността на данните. Предвид техническото естество на процесите, свързани с обмена на данни, държавите членки, подпомагани от Комисията, следва да постигнат съгласие по практическите договорености, необходими за прилагането на процедурите, които да се следват в случай на нарушаване на сигурността на данните, и по мерките, които да се вземат за предотвратяване на такива нарушения в бъдеще.

(34)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на Директива 2011/16/ЕС, и по-специално за автоматичния обмен на информация между компетентните органи, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на стандартен формуляр с ограничен брой компоненти, в т.ч. за езиковия режим. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(35)

В съответствие с член 42 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (7) бяха проведени консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните.

(36)

Всяко обработване на лични данни, което се извършва в рамките на Директива 2011/16/ЕС, следва да продължи да отговаря на регламенти (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (8) и Регламент (ЕС) 2018/1725. Обработването на данни, предвидено в Директива 2011/16/ЕС, е предназначено да обслужва единствено широкия обществен интерес, по-специално в областта на данъчното облагане, и да служи за целите на борбата с данъчните измами, укриването на данъци и избягване на данъчното облагане, за гарантиране на данъчните приходи и насърчаване на справедливо данъчно облагане, които укрепват възможностите за социално, политическо и икономическо приобщаване в държавите членки. Поради това в Директива 2011/16/ЕС позоваванията на приложимото законодателство на Съюза в областта на защитата на данните следва да бъдат актуализирани и да обхванат и правилата, въведени с настоящата директива. Това е важно по-специално с цел да се гарантира правна сигурност за администраторите на лични данни и обработващите лични данни по смисъла на регламенти (ЕС) 2016/679 и (ЕС) 2018/1725, като същевременно се гарантира защитата на правата на субектите на данни.

(37)

С настоящата директива се зачитат основните права и се спазват принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-конкретно, целта на настоящата директива е да се гарантира пълно зачитане на правото на защита на личните данни и свободата на стопанска инициатива.

(38)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно ефикасно административно сътрудничество между държавите членки при условия, съвместими с доброто функциониране на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, тъй като целта на настоящата директива за подобряване на сътрудничеството между данъчните администрации изисква единни правила, които да са ефективни в трансгранични случаи, а може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(39)

Поради това Директива 2011/16/ЕС следва да бъде съответно изменена,