EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти

Възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти

 

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕС) 2021/23 относно рамка за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА?

  • С регламента се определят правилата и процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на централни контрагенти*.
  • Те имат за цел да гарантират, че централните контрагенти разполагат с мерки, които да им помогнат да се възстановят от финансови затруднения, или че могат да продължат да изпълняват основните си задачи, ако са в несъстоятелност или има вероятност да изпаднат в несъстоятелност, докато прекратяват други дейности чрез обичайните процедури по несъстоятелност.
  • Общата цел е да се запази финансовата стабилност и да се сведат до минимум разходите за данъкоплатците вследствие на неизпълнение на задълженията на ЦК.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Всяка държава — членка на Европейския съюз (EС) има следните отговорности.

  • Да назначи един или повече органа за преструктуриране. Те:
    • могат да бъдат национални централни банки, министерства или публични органи с административни правомощия,
    • разполагат с експертен опит, ресурси, оперативен капацитет и широки правомощия да действат бързо и гъвкаво;
    • отговарят за планирането на преструктурирането, включително за оценките на възможността за оздравяване и, когато е необходимо, за упражняването на правомощията за преструктуриране.
  • да определи едно министерство с цялостна отговорност за упражняване на функциите, поверени на министерствата съгласно законодателството;
  • да налага санкции за нарушения на регламента.

Органите за преструктуриране създават, управляват и председателстват колегия за преструктуриране. Това включва съответните органи и осигурява рамка за:

  • споделяне на информация;
  • изготвяне на планове за преструктуриране;
  • оценяване на възможността за преструктуриране и възможните пречки пред ЦК;
  • координиране на информацията с обществеността относно плановете и стратегиите за преструктуриране.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП):

Компетентните органи, органите за преструктуриране и ЕОЦКП:

  • работят в тясно сътрудничество за изпълнението на задачите, определени в регламента;
  • основават решенията си на принципи, като напр.:
    • пропорционалността с оглед на правната форма, размера, сложността и ликвидността на ЦК,
    • необходимостта от ефикасност и навременност, необходимостта от намаляване на разходите и необходимостта, доколкото е възможно, да се избегне използването на публични средства.

Планирането на възстановяването изисква от ЦК да изготвят и поддържат план за възстановяване. Те:

  • определят действия, с неизпълнение или без неизпълнение, за възстановяване на финансовата стабилност;
  • включват мерки за справяне с всички възможни рискове, поемане на загуби и възстановяване на финансови ресурси;
  • съдържат показатели въз основа на рисковия профил на ЦК;
  • не предвиждат достъп до публични финанси или ликвидност, предоставена от централна банка;
  • вземат под внимание интересите на всички заинтересовани страни;
  • гарантират, че клиринговите членове нямат неограничени експозиции към ЦК.

Той също така изисква от компетентния орган, надзорната колегия и органа за преструктуриране да оценят плановете за възстановяване и да разгледат всички промени.

Планирането на преструктурирането изисква следното.

  • Органът за преструктуриране на ЦК трябва да изготви план за преструктуриране, в който:
    • се посочва как той ще използва своите правомощия за преструктуриране, за да поеме загуби и да гарантира непрекъснатостта на критичните функции на ЦК;
    • се взема под внимание въздействието на плана върху клиринговите членове, финансовите пазари и финансовата система;
    • не се предвижда достъп до публични финанси или подкрепа от централна банка;
    • се правят предпазливи допускания по отношение финансите, които трябва да са налични.
  • ЦК в режим на преструктуриране трябва да си сътрудничат с органа за преструктуриране и да предоставят цялата необходима информация.
  • Колегията за преструктуриране трябва да се съгласи с плана, включително с всички промени, в рамките на 4 месеца след получаването му.

Оценяването на възможността за преструктуриране изисква от органа за преструктуриране, който се координира с колегията за преструктуриране:

  • да прецени дали ЦК може да бъде преструктуриран, за да му позволи да продължи да изпълнява критичните си функции;
  • да идентифицира всички пречки пред възможността за преструктуриране и да инструктира ЦК да предприеме действия за отстраняването им.

Мерките за ранна намеса дават възможност на компетентен орган да инструктира ЦК, който смята, че може да има финансови проблеми:

  • да предприеме коригиращо действие;
  • да освободи някои или всички членове на висшия ръководен състав или на ръководния съвет.

Органите за преструктуриране обръщат специално внимание на следното, когато изпълняват своите планове.

  • Цели:
    • непрекъснатост на критичните функции на ЦК и на ключовите му връзки с други инфраструктури на финансовите пазари;
    • избягване на вреди за финансовата система;
    • защита на публичните средства.
  • Условия:
    • действителен или вероятен неуспех на ЦК;
    • липса на алтернативно решение от частния сектор;
    • преструктурирането е в обществен интерес.
  • Оценяване:
    • две оценки гарантират, че оценката на активите, пасивите, правата и задълженията на ЦК е справедлива, предпазлива и реалистична.
  • Защитни механизми:
    • акционерите, клиринговите членове и другите кредитори не трябва да губят повече, отколкото ако органът за преструктуриране не се беше намесил (принцип „никой кредитор не е в по-лошо положение“);
    • клиенти и непреки клиенти, на които техните клирингови членове са прехвърлили загуби, имат право на пропорционален дял от компенсацията, която тези клирингови членове могат да получат;
    • всяко лице, засегнато от заповед за мярка за предотвратяване на кризи или действие за разрешаване на криза, има право на обжалване.

Органите за преструктуриране могат да прилагат следните мерки, поотделно или в комбинация.

  • Разпределяне на позициите и загубите. Прекратяване на договори, намаляване на задълженията за плащане на ЦК към клирингови членове, които не са в неизпълнение, или изискване от последните да направят парична вноска към ЦК.
  • Обезценяване и преобразуване. Намаляване или преобразуване на размера на инструменти на собственост, дългови инструменти или други необезпечени задължения, изискващи ЦК да предостави и да приложи план за реорганизация на дейността.
  • Продажба на стопанска дейност. Продаване на собственост или на активи, права, задължения или пасиви на ЦК в рамките на процедурата за преструктуриране.
  • Мостов ЦК. Временно прехвърляне на друг ЦК (мостов ЦК) на собствеността или на каквито и да било активи, права, задължения или пасиви на ЦК в процедура по преструктуриране.
  • Алтернативно финансиране. Сключване на договори за заемане на средства или за получаване на други форми на финансова подкрепа за справяне с временни проблеми с паричния поток.

В краен случай, ако фалитът на ЦК заплашва със системна криза, държавите членки могат да му инжектират парични средства или да го поемат в публична собственост (държавни инструменти за стабилизиране), при условие че мерките са временни и са в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, а държавата членка разполага с механизми за възстановяване на публичните средства.

С регламента се изменят следните:

В рамките на процедурата за преразглеждане:

  • ЕОЦКП извършва оценка на нуждите от персонал и ресурси до 12 февруари 2024 г.;
  • Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз доклад относно законодателството до 12 февруари 2026 г. и доклад относно ефективността на механизмите за управление на възстановяването и преструктурирането на ЦК в ЕС до 12 август 2027 г.

Делегирани актове

Комисията прие три делегирани акта.

  • Делегиран регламент (ЕС) 2023/840, с който се допълва Регламент (ЕС) 2021/23 за определяне на регулаторни технически стандарти, уточняващи методологията за изчисляване и поддържане на допълнителния размер на предварително финансираните целеви собствени ресурси на ЦК (вж. член 9).
  • Делегиран регламент (ЕС) 2023/450, с който се допълва Регламент (ЕС) 2021/23 за определяне на регулаторни технически стандарти, в които се уточнява редът, по който ЦК трябва да изплащат обезщетения на неизправни клирингови членове за техните загуби, максималният брой години, през които тези ЦК трябва да използват част от годишните си печалби за такива плащания към притежателите на инструменти, признаващи вземания за бъдещи печалби, и максималният дял от тези печалби, който трябва да се използва за тези плащания (вж. член 20).
  • Делегиран регламент (ЕС) 2023/451, в който се посочват факторите, които трябва да бъдат взети предвид от компетентния орган и надзорната колегия при оценката на плана за възстановяване на ЦК.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?

Той влезе в сила на 11 февруари 2021 г. Основните разпоредби, свързани с планирането на възстановяването, се прилагат от 12 февруари 2022 г., а по-голямата част от останалата част от регламента се прилага от 12 август 2022 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

  • Централните контрагенти са съществена част от финансовата система, тъй като управляват значителна част от риска на контрагента и действат като връзка между множество банки, други финансови контрагенти и корпорации.
  • Приемането на регламента за европейската пазарна инфраструктура, Регламент (ЕС) № 648/2012, гарантира, че ЦК спомагат за увеличаване на прозрачността на пазара след финансовата криза от 2008 г.
  • За допълнителна информация вж.:

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Централен контрагент. Юридическо лице, което посредничи между страните по договори, търгувани на един или повече финансови пазари, действайки като купувач по отношение на всеки продавач и като продавач по отношение на всеки купувач.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕС) 2021/23 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно рамка за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1095/2010, (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 600/2014, (ЕС) № 806/2014 и (ЕС) 2015/2365 и на директиви 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2007/36/ЕО, 2014/59/ЕС и (ЕС) 2017/1132 (ОВ L 22, 22.1.2021 г., стр. 1—102).

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Делегиран регламент (ЕС) 2023/840 на Комисията от 25 ноември 2022 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/23 на Европейския парламент и на Съвета с регулаторни технически стандарти за определяне на методиката за изчисляване и поддържане на допълнителната сума предварително набрани целеви собствени ресурси, която да се използва в съответствие с член 9, параграф 14 от посочения регламент (ОВ L 107, 21.4.2023 г., стр. 29—38).

Делегиран регламент (ЕС) 2023/450 на Комисията от 25 ноември 2022 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/23 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за уточняване на реда, по който ЦК трябва да изплащат обезщетението, посочено в член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/23, максималния брой години, през които тези ЦК трябва да използват част от годишната си печалба за такива плащания в полза на притежателите на инструменти, с които се признава право на вземане върху бъдещата печалба на ЦК, и максималната част от тази печалба, която трябва да се използва за тези плащания (ОВ L 67, 3.3.2023 г., стр. 5—6).

Делегиран регламент (ЕС) 2023/451 на Комисията от 25 ноември 2022 година за определяне на факторите, които компетентният орган и надзорната колегия трябва да вземат предвид, когато оценяват плановете за възстановяване на централните контрагенти (ОВ L 67, 3.3.2023 г., стр. 7—16).

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно третирането на собствения капитал на централен контрагент в инструмента за обезценяване и преобразуване съгласно Регламент (ЕС) 2021/23 (COM(2022) 393 final, 10.8.2022 г.).

Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право (кодифициран текст) (OВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 46—127).

Последващите изменения на Директива (ЕC) 2017/1132 са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1—34).

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1—90).

Вж. консолидираната версия.

Директива 2014/59/EС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190—348).

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84—148).

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1—59).

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (OВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84—119).

Вж. консолидираната версия.

Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (OВ L 184, 14.7.2007 г., стр. 17—24).

Вж. консолидираната версия.

Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12—23).

Вж. консолидираната версия.

Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 година относно финансовите обезпечения (ОВ L 168, 27.6.2002 г., стр. 43—50).

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 30.05.2023

Top