Предотвратяване на злоупотребата с финансовата система с цел изпиране на пари и тероризъм

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива (ЕС) 2015/849 — предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

• Директива (ЕС) 2015/849 („Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари“, 4AMLD) има за цел да се бори срещу изпирането на пари* и финансирането на тероризма* чрез предотвратяване на използването на финансовия пазар за тези цели.
• Тя заменя предходната Директива 2005/60 („Третата директива относно борбата с изпирането на пари“, 3AMLD), която влезе в сила през 2007 г.
• Нейната цел е да се премахнат всякакви неясноти в предходната директива и свързаното с нея законодателство и да се подобри съгласуваността на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на борбата с тероризма във всички държави — членки на Европейския съюз (ЕС).
• Също така в директивата се вземат предвид препоръките на Специалната група за финансови действия от 2012 г., които бяха преразгледани през 2023 г.
• За да се отразят тези актуализирани препоръки, с Регламент за изменение (ЕС) 2023/1113 се въвеждат допълнителни категории доставчиците на услуги за виртуални активи, които досега не бяха обхванати от директивата и които са определени в Регламент (ЕС) 2023/1114 — регламента за пазарите на криптоактиви (вж. резюмето). В Регламент за изменение (ЕС) 2023/1113 също така се определят правила, които да гарантират, че доставчиците на услуги за криптоактиви* * са в състояние да намалят по подходящ начин рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на които са изложени.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Директивата се прилага по отношение на:

• кредитни институции;
• финансови институции;
• определени нефинансови предприятия и професии, например:
  • одитори,
  • външни счетоводители,
  • данъчни консултанти,
  • нотариуси и адвокати, при определени обстоятелства,
  • агентите по недвижими имоти, които действат като посредници при отдаването под наем на недвижим имот, чиито месечен наем надвишава 10 000 евро,
  • търговци на стоки (например благородни метали и скъпоценни камъни, когато се извършват плащания в брой в размер на 10 000 евро или повече),
  • търговците на произведения на изкуството, при които се извършват преводи от по 10 000 евро или повече,
  • доставчици на хазартни услуги.

Директивата:

• засилва правилата относно прозрачността по отношение на идентифицирането на клиентите — особено действителните собственици* на дружества и правни договорености (тръстове);
• изисква информацията за действителната собственост на дружествата да се води в централен регистър във всяка държава членка, например търговски регистри, дружествен регистър или публичен регистър;
• подобрява осведомеността и отзивчивостта към всяка слабост във връзка с изпирането на пари/финансирането на тероризма: в допълнение към националните оценки на риска, които трябва да бъдат извършени от държавите членки, Европейската комисия извършва и оценки на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и се отнасят до презграничните дейности (първият доклад е публикуван през юни 2017 г.);
• въвежда координирана европейска политика за справяне с държави извън ЕС (трети държави), които имат неефективни режими за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма AML/CTF, с цел защита на финансовата система на ЕС — Първият списък на ЕС на „високорискови трети държави“ беше приет с делегиран акт на Комисията през юли 2016 г. и оттогава списъкът е изменян няколко пъти;
• укрепва и подобрява сътрудничеството между звената за финансово разузнаване (ЗФР), които са сред основните участници в борбата срещу изпирането на пари/финансирането на тероризма — Систематичният обмен на информация между ЗФР трябва да се осъществява чрез напреднала техническа инфраструктура с помощта на FIU.net, децентрализирана компютърна мрежа, която използва усъвършенствана технология за намиране на съответствия;
• уточнява, че съмненията за изпиране на пари или финансиране на тероризма трябва да бъдат докладвани на публичните органи, обикновено ЗФР;
• изисква от тези, до които се отнася, да въведат:
  • поддържащи мерки, като например да осигурят подходящо обучение на персонала и установяване на подходящи вътрешни превантивни политики и процедури,
  • допълнителни предпазни мерки, като например извършване на разширена комплексна проверка на клиента за ситуации с по-висок риск, като например търговските отношения с банки, намиращи се извън ЕС, и по-специално при работа с физически или юридически лица, установени в държави извън ЕС, определени от Комисията като високорискови трети държави;
• забранява на банките да поддържат анонимни сейфове в допълнение към анонимните сметки и банкови книжки;
• включва мерки за предотвратяване на рисковете, свързани с предплатените карти и виртуалните валути чрез:
  • сваляне на идентификационния праг за държателите на предплатени карти от 250 евро на 150 евро,
  • даване на възможност на националните ЗФР да получават информация, която да им позволява да проследят идентичността на собственика на виртуалната валута;
• засилва сътрудничеството между ЗФР, което им позволява да споделят повече информация.
• възлага на Европейския банков орган (ЕБО), считано от 1 януари 2020 г., задачите да предотвратява използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и да ръководи, координира и наблюдава усилията на всички доставчици на финансови услуги в ЕС и на компетентните органи в тази област (вж. резюмето).

Регламент за изменение (ЕС) 2023/1113

С Регламент (ЕС) 2023/1113 се създава система за работа с обмена на криптоактиви, за да се гарантира, че те не се използват незаконно, например за заобикаляне на санкциите или за финансиране на тероризма или войната. За да се спазят международните стандарти за прехвърляне на криптоактиви и да се гарантира проследяването на тези активи, от доставчиците на услуги за криптоактиви, се изисква да събират и, когато е целесъобразно, да разкриват пред органите определена информация за изпращачите и получателите на всички прехвърляния на тези активи, които те извършват, независимо от тяхната стойност.

С Регламент (ЕС) 2023/1113 се изменя Директива (ЕС) 2015/849 с цел:

• да се включат всички категории доставчици на услуги за криптоактиви, както са определени в Регламент (ЕС) 2023/1114 в определението за „финансови институции“ в Директива (ЕС) 2015/849 (член 3);
• да се изисква от доставчиците на услуги за криптоактиви да прилагат смекчаващи мерки, съизмерими с рисковете, свързани с преводите, включващи самостоятелно хоствани адреси, и да прилагат, когато е целесъобразно, мерки за разширена комплексна проверка (член 19а);
• да се изисква от доставчиците на услуги за криптоактиви да прилагат подходящи мерки за намаляване на риска, когато установяват презграничните кореспондентски отношения, включващи извършването на услуги за криптоактиви с ответно лице, което не е установено в ЕС (нов член 19б);
• да се разреши на държавите членки да изискват от доставчиците на услуги за криптоактиви, установени на тяхна територия под форма, различна от клон, и чието главно управление се намира в друга държава членка, да определят централно звено за връзка на тяхна територия (член 45, параграф 9);
• да се премахнат изискванията за регистрация по отношение на онези категории доставчици на услуги за криптовалути, които ще подлежат на единен лицензионен режим съгласно Регламент (ЕС) 2023/1114 (член 47, параграф 1) — тези изменения на Директива (ЕС) 2015/849 също така изискват от Европейския банков орган да издаде насоки по редица въпроси, в това число:
  • критериите и елементите, които доставчиците на услуги за криптовалути, трябва да вземат предвид, когато оценяват своите презгранични кореспондентски отношения, включващи извършването на услуги, свързани с криптовалути, заедно с мерките за намаляване на риска, свързани с ответните субекти, включително минималните действия, които доставчиците на услуги за криптовалути, трябва да предприемат, когато ответният субект не е регистриран или лицензиран (нов член 19б),
  • рискови променливи и рискови фактори, които доставчиците на услуги за криптоактиви трябва да вземат предвид при встъпване в делови отношения или извършване на сделки с криптоактиви (член 18),
  • мерките, които доставчиците на услуги за криптоактиви трябва да въведат, за да идентифицират и оценят риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с прехвърлянето на криптоактиви, извършено на или произхождащо от самостоятелно хостван адрес* (нов член 19a),
  • начина, по който се прилагат мерките за разширена комплексна проверка на клиента, и подходящите мерки за намаляване на риска, които трябва да се предприемат, когато задължените субекти извършват услуги, свързани с криптовалути, с нерегистрирани или нелицензирани субекти, които предоставят услуги, свързани с криптовалути (нов член 24а).

Допълнение към Директива (EС) 2015/849

С делегиран акт, Делегиран регламент (ЕС) 2019/758, се определя набор от допълнителни мерки, включително минимални действия, които кредитните и финансови институции трябва да предприемат, за да се справят ефективно с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, когато законодателството на трета държава не позволява прилагането на политики и процедури в рамките на цялата група на равнище клонове или мажоритарно притежаваните дъщерни предприятия, които са част от групата и са установени в държавата извън ЕС.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ ПРАВИЛАТА?

Директива (ЕС) 2015/849 се прилага от 25 юни 2015 г. и първоначално трябваше да стане закон в държавите членки до 26 юни 2017 г. Този срок обаче беше допълнително удължен с няколко изменения, по-специално Директива (ЕС) 2018/843, които трябваше да бъде изцяло транспонирана в националното законодателство до 10 януари 2020 г. Същата дата се прилага за създаването на регистрите, посочени в член 30 от Директива (ЕС) 2015/849, с измененията, докато регистрите, посочени в член 31 от нея, трябваше да бъдат създадени до 10 март 2020 г.

Промените, въведени с Регламент за изменение (ЕС) 2023/1113, се прилагат от 30 декември 2024 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Директивата е част от пакет от законодателни мерки на ЕС, насочени към предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, който включва Регламент (ЕС) 2015/847 относно проследимостта на преводите на средства (вж. резюмето). Тя е част и от по-широкообхватна стратегия на ЕС за справяне с финансовата престъпност, която включва работата на:

• Експертна група по въпросите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която заседава редовно с цел обмен на становища и подпомагане на Комисията при изготвяне на законодателството или при определяне на политиката;
• Комитет за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, който може да дава становища за прилагането на мерки, предложени от Комисията;
• мрежата на ЗФР;
• Съвместния комитет на европейските надзорни органи.

За допълнителна информация вж.:

• Контекст в ЕС на борбата срещу изпирането на пари и противодействие на финансирането на тероризма (Европейска комисия)
• Борба срещу финансирането на тероризма (Европейска комисия)
• Борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма (Съвет на Европейския съюз)
• Борба срещу изпирането на пари и противодействие на финансирането на тероризма (Европейски банков орган).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73—117).

Последващите изменения на Директива (ЕC) 2015/849 са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕС) 2023/1113 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви, и за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 (ОВ L 150, 9.6.2023 г., стр. 1—39).

Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 150, 9.6.2023 г., стр. 40—205).

Директива (ЕС) 2019/2177 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2019 година за изменение на Директива 2009/138/ЕО относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти и Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОВ L 334, 27.12.2019 г., стр. 155—163).

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно оценката на рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които засягат вътрешния пазар и са свързани с презгранични дейности (COM(2022) 554 final, 27.10.2022 г.).

Препоръка (ЕС) 2020/1039 на Комисията от 14 юли 2020 година за обвързване на получаването на финансова подкрепа от предприятия в Съюза с липсата на връзки с юрисдикции, които не оказват съдействие (ОВ L 227, 16.7.2020 г., стр. 76—79).

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно оценката на рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които засягат вътрешния пазар и са свързани с презгранични дейности (COM(2019) 370 final, 24.7.2019 г.).

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно оценката на рамката за сътрудничество между звената за финансово разузнаване (COM(2019) 371 final, 24.7.2019 г.).

Делегиран регламент (ЕС) 2019/758 на Комисията от 31 януари 2019 година за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за минималните действия и вида допълнителни мерки, които кредитните и финансовите институции трябва да предприемат с цел ограничаване на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма в някои трети държави (ОВ L 125, 14.5.2019 г., стр. 4—10).

Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43—74).

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно оценката на рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които засягат вътрешния пазар и са свързани с презгранични дейности (COM(2017) 340 final, 26.6.2017 г.).

Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията от 14 юли 2016 година за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости (OВ L 254, 20.9.2016 г., стр. 1—4).

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 1—18).

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (OB L 331, 15.12.2010 г., стр. 12—47).

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 04.12.2023